Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 117

Той започна преработка на Балада за Леитиан (изоставената през 1931 година поема в римувани стихове, разказваща историята на Берен и Лутиен), която скоро се превърна в почти съвършено нова поема с далеч по-висока стойност; но работата постепенно западна и в крайна сметка бе изоставена. След това се захвана с нещо, което трябваше да се превърне в дълга сага в проза за Берен и Лутиен, тясно свързана с преработената Балада за Леитиан; тя обаче също бе изоставена. Така не успя да се изпълни неговото желание, изразено в няколко последователни опита, да напише първите от „великите предания“ в желания от него мащаб.

Пак по това време той отново се насочи към „великото предание“ за Падането на Гондолин, съществуващо все още само във формата на „изгубена легенда“ отпреди около трийсет и пет години и в няколкото странички от Куента Нолдоринва от 30-те години. Така в разцвета на силите си трябваше да представи в разгърнато повествование изключителната история, която някога прочел пред Есеистичното дружество на своя колеж в Оксфорд през 1920 година и която през целия му живот си остана основен елемент от представите му за Древните дни. Специалната връзка с историята на Турин минава през братята Хурин, баща на Турин, и Хуор, баща на Туор. На младини Хурин и Хуор влезли в елфическия град Гондолин, укрит в пръстен от високи планини, както е разказано в „Децата на Хурин“; а по-късно в Битката на Неизброимите сълзи отново се срещнали с гондолинския крал Тургон, и той им казал: „Вече не ще се съхрани дълго тайната на Гондолин, а бъде ли открит, той е обречен да падне“. А Хуор отговорил: „И все пак, ако Гондолин устои само още малко, от твоя род ще разцъфти надежда за елфи и хора. Това ще ти кажа, господарю, защото го виждам с очите на обречения: макар че се разделяме тук завинаги и повече не ще зърна белите стени на твоя град, от теб и от мен ще се роди нова звезда“.

Това пророчество се изпълнило, когато Туор, пръв братовчед на Турин, дошъл в Гондолин и се венчал за Тургоновата дъщеря Идрил; защото техният син бил Еарендил — „нова звезда“, „надежда за елфи и хора“, който избягал от Гондолин. В бъдещата сага в проза „Падането на Гондолин“, започната вероятно през 1951 година, баща ми разказваше пътуването на Туор и елфическия му спътник и водач Воронве; и по пътя, сами насред пущинака, те чули вик из горите:

И докато стояли, измежду дърветата излязъл висок мъж, цял облечен в черно и с дълъг меч в ръката; смаяли се, защото и острието на меча било черно, но по ръбовете искрял хладен пламък.

Това бил Турин, бягащ от разрухата на Нарготронд; но Туор и Воронве не го заговорили и така „не узнали, че Нарготронд вече е паднал и че този мъж е Турин, син Хуринов, наричан още Черния меч. Тъй само за един-единствен миг през целия им живот се кръстосали пътищата на двамата сродници Турин и Туор“.

В новия разказ за Гондолин баща ми доведе Туор до високия проход в Пръстеновите планини, откъдето можел да плъзне поглед из равнината до Потайния град; и там, за жалост, спря и повече не продължи. По същия начин не постигна целта си в „Падането на Гондолин“; и не можем да видим нито Нарготронд, нито Гондолин през погледа му от късните години.