Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 118

Другаде казах, че „след завършването на голямото «отклонение», наречено «Властелинът на пръстените», той, изглежда, пак се завърна към Древните дни с желание да подхване отново далеч по-мащабните замисли, с които бе започнал много отдавна «Книга на изгубените легенди». Завършването на «Куента Силмарилион» си остана негова цел; но «великите предания», значително разработени от своята първоначална форма, от които трябваше да се оформят последните глави, така и не бяха завършени“. Тази забележка е вярна и за „великата легенда“ за Децата на Хурин; но в случая моят баща постигна много повече, макар че така и не успя да доведе по-значителна част от късния и силно разширен вариант до окончателен и завършен вид.

По същото време, когато пак се върна към „Балада за Леитиан“ и „Падането на Гондолин“, той започна отново работа над „Децата на Хурин“, но не от детството на Турин, а от последната част на историята, кулминацията на гибелната му съдба след унищожаването на Нарготронд. Това е текстът в настоящата книга от „Завръщането на Турин в Дор-ломин“ до смъртта му. Не мога да обясня защо баща ми избра да работи по такъв начин, вместо в обичайния си стил да започва пак отначало. Но в случая той остави купища по-сетнешни (но без дата) записки по историята от раждането на Турин до унищожаването на Нарготронд с множество разработки на старите варианти и разширения към неизвестни дотогава сюжети.

В по-голямата си част, ако не и изцяло, творбата спада към времето след издаването на „Властелинът на пръстените“. През онези години „Децата на Хурин“ стана за него доминиращата история от края на Древните дни и за дълго време й посвети цялата си мисъл. Но откри, че е трудно да наложи твърда повествователна структура, докато разказът растеше по сложност и брой на участниците; и наистина, на един дълъг отрязък историята се свежда до кърпеж от несвързани чернови и нахвърляни сюжетни линии.

И все пак в последната си форма „Децата на Хурин“ е главното повествование за Средната земя след завършването на „Властелинът на пръстените“; животът и смъртта на Турин са описани с убедителна сила и непосредственост, каквито едва ли ще срещнем другаде сред народите на Средната земя. По тази причина след дълго проучване на ръкописите се захванах в тази книга да сглобя текст, предлагащ непрекъснат разказ от начало до край, без вмъкване на други елементи, които не са автентични по замисъл.

(2)

Съставянето на текста

В „Недовършени предания“, публикувани преди повече от четвърт век, представих частичен текст от дългия вариант на тази история, известна с елфическото название Нарн и Хин Хурин, „Разказ за Децата на Хурин“. Но това бе само един елемент в голяма книга с разнообразно съдържание и текстът бе твърде недовършен, което съвпадаше с общия замисъл и същността на книгата — защото бях пропуснал множество съществени пасажи (един от тях извънредно дълъг), където текстът на Нарн и онзи от много по-краткия вариант в „Силмарилион“ почти си съвпадат или където реших, че не може да се предложи категоричен „дълъг“ текст.