Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 121
Джон Роналд Руэл Толкин
Главният пропуск на повествованието от „Недовършени предания“ е запълнен в новия текст от края на главата „За джуджето Мим“ през следващите глави „Земята на Лъка и Шлема“, „Смъртта на Белег“ и „Турин в Нарготронд“ до „Падането на Нарготронд“.
В тази част от „Сагата за Турин“ съществува сложна взаимовръзка между оригиналните ръкописи, историята, както е разказана в „Силмарилион“, откъслечните епизоди от приложенията в „Недовършени предания“ и новия текст в тази книга. Винаги съм предполагал, че баща ми е имал намерение подир време, след като създаде удовлетворителен вариант на „големия разказ“ за Турин, да извлече от него много по-кратка форма, така да се каже в стил „Силмарилион“. Но, разбира се, това не се случи; затова след повече от трийсет години аз се заех със странната задача да се опитам да имитирам онова, което той не е сторил — да напиша за „Силмарилион“ версия на най-късния вариант на историята, но като я извлека от смесения материал на „дългата версия“, тоест
Така в настоящата книга текстът, запълващ дългата празнина от историята в „Недовършени предания“, е извлечен от същите оригинални материали, както и съответният пасаж в „Силмарилион“, но в двата случая те са използвани с различни цели, а при новия текст — и с по-добро разбиране на лабиринта от чернови и бележки, както и на тяхната последователност. Много от оригиналните ръкописи, което беше пропуснато или съкратено в „Силмарилион“, остава достъпно; но там, където нищо не можеше да се добави към варианта от „Силмарилион“ (както при разказа за смъртта на Белег, извлечен от „Анали на Белерианд“), този вариант просто се повтаря.
В крайна сметка, макар че трябваше тук и там при сглобяването на различни чернови да вмъквам свързващи елементи, в представения тук удължен текст няма нито един допълнително „измислен“ елемент, та дори и най-дребен. Все пак текстът е изкуствен и другояче не може да бъде — особено ако се има предвид, че огромният масив от ръкописи представлява едно непрестанно развитие на самата история. Черновите със значение за формирането на непрекъснато повествование могат всъщност да спадат към по-ранен етап. Така например първичният текст на историята за идването на Туриновия отряд на хълма Амон Руд, намереното жилище там, животът им в него и краткотрайните успехи в Земята на Дор Куартол — всичко това е написано, преди да се появи и намек за Калпавите джуджета; колкото и да е странно, напълно оформено описание на жилището на Мим под върха се появява преди самия Мим.
В останалата част на историята, след завръщането на Турин в Дор-ломин, която баща ми беше написал в завършен вид, има много малко разлики от текста в „Недовършени предания“. Но има две места в описанието на атаката срещу Глаурунг в Кабед-ен-Арас, където съм поправил оригиналните думи, и трябва да обясня защо.