Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 116

Ала в тази си форма „Куента Силмарилион“ стигна до внезапен и, както се оказа, безвъзвратен край през 1937 година. На 21 септември „Хобитът“ бе издаден от Джордж Алън и Ънуин и не след дълго по тяхна молба баща ми им изпрати множество ръкописи, които бяха доставени в Лондон на 15 ноември 1937. Сред тях и „Куента Силмарилион“, докъдето бе стигнала в онзи момент, тоест завършваща по средата на изречението в края на страницата. Но докато основният текст липсваше, той продължи в конспективна форма повествованието до бягството на Турин от Дорит и началото на живота му като бунтовник:

… и като минал през границите на кралството, събрал отряд от най-бездомните и отчаяни люде, каквито се спотайвали в ония мрачни дни из пущинака; и вдигали те ръце срещу всекиго, що се изпречел на пътя им, бил той елф, човек или орк.

Това е предшественикът на пасажа в началото на главата „Турин между разбойниците“ в настоящата книга.

Баща ми бе стигнал до тези думи, когато му върнаха „Куента Силмарилион“ и другите ръкописи; и три дни по-късно той прати на Алън и Ънуин писмо със следните думи: „Написах първата глава на нова история за хобитите — «Един дългоочакван празник»“.

В този момент непрестанната и развиваща се традиция на „Силмарилион“ в обобщаващия „Куента стил“ стигна до края си, повалена насред полет — в мига, когато Турин напуска Дориат. В годините подир този момент по-нататъшната история остана в простата, концентрирана и недоразвита форма на Куента от 30-те години, сякаш замразена, докато могъщите структури на Втората и Третата епоха се надигаха при писането на „Властелинът на пръстените“. Но тази по-нататъшна история имаше изключително значение в древните легенди, защото заключителните истории (произтичащи от първоначалната „Книга на изгубените легенди“) разказваха за гибелната история на Хурин, бащата на Турин, след като Моргот го освободил, и за разрухата на елфическите кралства Нарготронд, Дориат и Гондолин, за които Гимли пее в мините на Мория хиляди години по-късно.

Светът бе чист, висок върхът

и още тачеше светът

крале могъщи в Гондолин

и Нарготронд; но пътят син

на Запад бе им отреден…

И това трябваше да бъде завършекът и венецът на цялото: участта на елфите Нолдори в дългата им борба против Морготовото могъщество и ролята на Хурин и Турин в тази история; завършвайки с преданието за Еарендил, който избягал от горящите руини на Гондолин.

Когато много години по-късно, в началото на 50-те, бе довършен „Властелинът на пръстените“, баща ми с енергия и увереност се насочи към „темата за Древните дни“, вече наречени „Първата епоха“; и през следващите години извади множество стари ръкописи от скривалищата, където дълго бяха лежали. Като се насочи към „Силмарилион“, той осея красивия ръкопис на „Куента Силмарилион“ с поправки и допълнения; но тази преработка секна през 1951 г., преди да стигне до мястото, където бе изоставил „Куента Силмарилион“ през 1937 г. заради онази „нова история за хобитите“.