Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 114

над водите врящи// с вихрени въртопи

въсели се стръмни// върхове скалисти;

и зад ред дървета// длъгнеста тераса

със стълбички стръмни,// сечени в скалата,

ширели се широм// там насред наклона.

Порти полумрачни,// сводести и строги

зеели зловещо;// дънери дебели

горди ги градели;// и грамадни панти

водели въртежа// на врати високи

в камъните крепки// дълбоко вкопани.

Заловени от елфите, двамата били въведени през портите, които се затворили зад тях:

Стържене и скрипот// слели се, а сетне

грохнал гръм гръмовен;// с тътен титатничен

портите пределни// пътя пак прикрили,

а кънтеж прокобен// в пусти коридори

сурнал се и стихнал// в сводовете скрити;

секнал там светликът.// После ги повели

по сумрачни стълби,// стелещи се в стръмно;

слизали със стража// стъпка подир стъпка

чак дорде съзрели// слабо да светлеят

факли сред сумрака;// стъпки ускорили

и дочули глухи// гласове да гъгнат.

Сводът извисил се// в сенките и скоро

зад завой внезапен// зърнали с почуда

сбор смълчан и стихнал// на стотици сенки

в полумрак просторен// под потони пищни

мълком да ги чака.

Но текстът от „Децата на Хурин“, приведен в настоящата книга, ни казва само толкова:

А после станали, обърнали гръб на Ейтел Иврин и тръгнали на юг покрай бреговете на Нарог, докато били заловени от група елфи-разузнавачи и отведени като пленници в потайната крепост.

Тъй пристигнал Турин в Нарготронд.

Как се е стигнало до това? По-надолу ще се опитам да отговоря на този въпрос.

Изглежда съвсем сигурно, че всичко, което баща ми е написал в своята алитеративна поема за Турин, е сътворено в Лийдс, и че я е изоставил в края на 1924 или началото на 1925 година; ала защо го е сторил ще си остане неизвестно. Не е тайна обаче към какво се е насочил после — през лятото на 1925 година той подхванал нова поема в съвсем различна стъпка, осмосрични римувани куплети със заглавие Балада за Леитиан или „Освобождение от робството“. Така пристъпил към друга от легендите, която (както вече споменах) оформи много по-късно, през 1951 година, също тъй цялостна, независима и все пак свързана с „общата история“; защото тема на Балада за Леитиан е легендата за Берен и Лутиен. Той работил над тази втора дълга поема шест години и отново я изоставил през септември 1931 г., след като бил написал над 4000 стиха. Също като алитеративната поема „Децата на Хурин“, която изместила и наследила, тази поема представлява съществен напредък в развоя на първоначалната „Изгубена легенда“ за Берен и Лутиен.

През 1926 година, докато била в пълен ход работата над Балада за Леитиан, той написал „Бележки за митологията“ специално за Р. У. Рейнолдс, който бил негов учител в бирмингамското училище „Крал Едуард“, за да обясни „основите на алитеративния вариант на легендата за Турин и дракона“. Този кратък ръкопис от двайсетина печатни страници е преднамерено написан като резюме в сегашно историческо време с лаконичен стил; и все пак той е отправната точка за следващите версии на „Силмарилион“ (макар това име все още да не присъства там). Но въпреки че в текста е изложена цялата митологична концепция, обектът на гордост явно е легендата за Турин — и наистина, пълното заглавие на ръкописа е „Бележки за митологията със специална отпратка към «Децата на Хурин»“, което издава и главната цел на неговото съставяне.