Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 113

Ала Хурин не отговорил, само седнал до камъка с Морвен в прегръдките си; и повече не изрекли ни дума; а когато слънцето залязло, Морвен въздъхнала, стиснала здраво ръката му и се отпуснала неподвижно; и Хурин разбрал, че е мъртва.

Родословие

Приложение

(1)

Развоят на великите легенди

Тези взаимосвързани, но независими предания отдавна изпъкват в дългата и сложна история на Валари, елфи и люде във Валинор и Големите земи; и през годините след като изоставил недовършени „Изгубените легенди“, баща ми обърнал гръб на прозата и започнал работа върху дълга поема със заглавие „Турин, син Хуринов и Глорунд Драконът“, по-късно превърната в преработен вариант на „Децата на Хурин“. Това станало в началото на 20-те години, когато бил назначен в Университета в Лийдс. За тази поема използвал староанглийската алитеративна стъпка (стихотворната форма на „Беовулф“ и други англосаксонски поетични творби), налагайки върху съвременния английски строгите форми на ударените срички и „началната рима“, спазвани от древните поети — умение, в което постигнал изключително майсторство под най-различни форми, от драматичния диалог в „Завръщането на Беортнот“ до елегията за хората, паднали в битката на Пеленорските поля. Алитеративната поема „Децата на Хурин“ е най-дългата му творба в тази стъпка, надхвърляйки две хиляди стиха; и все пак той я замислял в тъй щедри мащаби, че въпреки дължината й стигнал в повествованието само до нападението на дракона срещу Нарготронд, а сетне я изоставил. Като знаем още колко събития от „Изгубените легенди“ е трябвало да опише, няма съмнение, че в този мащаб биха били потребни още много хиляди стихове; а един втори вариант, прекъсващ в по-ранен момент от разказа, е почти двойно по-дълъг от първия вариант до същата точка.

В тази част от легендата за Децата на Хурин, която баща ми успял да изложи в своята алитеративна поема, старата история от „Книга на изгубените легенди“ е съществено разширена и задълбочена. Най-забележима е появата на великия подземен град-крепост Нарготронд и обширните земи на владенията му (централен елемент не само в легендата за Турин и Ниенор, но и в историята на Древните дни на Средната земя), с описание на земеделските земи на елфите от Нарготронд, което ни дава пряката възможност да зърнем „мирните умения“ на древния свят — а такива мигове са редки и оскъдни. Идвайки на юг покрай река Нарог, Турин и неговият спътник (в настоящата книга това е Гвиндор) открили земите около входа на Нарготронд привидно опустели:

… влезли в област орна// с цъфнали овошки;

през полята плодни// и прекрасни ниви

път пустинен водел,// празно било всичко,

лесове, ливади,// лъгът Нарготрондски,

реки ромонливи,// зад ракити скрити.

Лъскави лопати// из лехи лежали

сякаш без стопанин;// в гъстите градини

стълбичките стръмни// сам-сами стърчали;

взор вторачен впервал// всякой връх дървесен

и треви трептящи// слушали за стъпки;

посред топло пладне// тръпки ги побили.

И тъй двамата пътешественици стигнали до портите на Нарготронд в клисурата на Нарог: