Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 4

Той извади мобилния си телефон и се обади на сержант Кевин Матюс.

— Кев? Дон е на телефона. Започвай да привикваш предполагаемите.

— Няма следи, така ли?

— Никакви. Пратих дори една група да проверят тунела, който е на половин миля нагоре по линията. Нищо. Време е да постреснем някои хора.

— В какъв обхват?

Мерик въздъхна отново. Зоната на действие на полицията в Брадфийлд обхващаше около четиридесет и четири квадратни мили — полицаите имаха грижата да защитават и служат на около деветстотин хиляди души. Според последните официални данни, които бе чел, в същата тази зона се подвизаваха около 3000 активни педофили. По-малко от десет процента от тях бяха реално регистрирани като сексуални престъпници — дори по-малко от пословичния връх на айсберга. Но не разполагаха с никакви други отправни точки.

— Да започнем в радиус от две мили — каза Мерик. — Нали знаеш, те предпочитат удобствата.

Но още докато говореше, той съзнаваше мъчително, че в наши дни хората изминаваха далеч по-големи разстояния отпреди, когато отиваха на работа, освен това работата на немалко хора изискваше от тях да бъдат постоянно на път, те все по-рядко пазаруваха само в квартала, където живееха — тоест познатата, обичайна зона, в границите на която се чувстваха удобно, бе значително по-обширна от зоната на движение на поколението на техните родители.

— Трябва все пак да започнем отнякъде — добави той с помръкнал от песимизъм глас.

Затвори телефона и се загледа към насипа, засенчил очи с ръка, за да ги предпази от слънцето, което обливаше с невинно сияние тревата и дърветата долу, в ниското. Наистина, слънчевата светлина улесняваше значително търсенето — но същевременно му се струваше някак неуместна, като че ли хубавото време бе оскърбление към мъката на семейство Голдинг. Това беше първият голям случай, който му възлагаха след скорошното повишение — а вече бе почти сигурен, че няма да е в състояние да представи резултати, които биха задоволили ръководството му, пък и него самия.

Доктор Тони Хил крепеше с усилие купчина папки в ръката, с която държеше и протритата си чанта. Той бутна вратата на факултетската канцелария. Имаше достатъчно време, за да успее да прегледа пощата си и да се заеме с писмата, които не можеха да чакат. Секретарката на катедрата по психология се появи от вътрешната стая, когато чу хлопването на вратата.

— Доктор Хил — каза тя. Гласът й звучеше неоснователно самодоволно.

— Госпожо Стират — поздрави Тони и пусна папките и чантата на пода, за да провери какво има в пощенската му кутия.

— Деканът никак не е доволен от вас — заяви Жанин Стират и кръстоса ръце върху внушителния си бюст.

— Така ли? И защо? — попита Тони.

— Заради снощния коктейл в чест на финансова къща „Сейнт Джеймсис Плейс“ — редно беше да присъствате.