Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 245

Мерик преброи до шейсет, после се изправи. Трябваше да минат още две минути, докато краката му си възвърнат способността да държат тялото му. Той използва това време, за да се убеди, че белезниците, които бе донесъл, са отворени и готови за употреба, после стисна здраво фенера. Намери опипом пътя сред скалите и скоро се озова пред потъналия в мрак вход. Стараеше се да пристъпва съвсем тихо, заслушан в шумовете, които вдигаше влезлият преди него човек. Метално тракане на консервни кутии. Шумолене на найлонови пликове.

Мерик влезе в стаята. Пред себе си видя мъжа, приведен край зидания нар, осветен от лъча на големия фенер. Не можеше да има никакво съмнение. Това беше човекът, чиято снимка висеше на таблото в работната им стая.

Усмивка на задоволство плъзна бавно по лицето на Мерик.

— Ник Сандърс, арестувам ви по подозрение в убийство — каза той, наслаждавайки се на всяка дума.

Беше се отпуснал прекалено рано. Както стоеше приведен, Сандърс се обърна и скочи, поваляйки Мерик. Опита се да го прекрачи и да побегне през тунела, но пространството беше прекалено малко. Мерик се вкопчи в крака му, Сандърс залитна, блъсна се в стената и се препъна, падна назад и удари главата си в нара.

Той изпъшка и се отпусна. Мерик се изправи с усилие и тръгна, залитайки, към Сандърс. За негово най-искрено съжаление другият още дишаше. Мерик го претърколи на една страна, без да го е грижа, че пренебрегва начина, по който се постъпва с хора с наранявания на главата, и забеляза със задоволство нарастващата подутина на челото му. Озърна се и се приведе, за да намери белезниците. Сандърс скочи внезапно нагоре и напред, сграбчи тежкия фенер и замахна с все сили към главата на Мерик. Улучи го в слепоочието. Пред очите на Мерик се спусна червена завеса, после всичко потъна в мрак.

Карол се взираше невярващо в Джен Шийлдс.

— Ти си жертвата, така ли? Глупости. Къде е Пола?

Джен заговори по-тихо, с мек, топъл глас.

— Нямам представа, Карол. Защо не попиташ доктор Хил? Нали ти казах, в случая аз съм потърпевша. Прибирам се у дома и установявам, че някой е влязъл в къщата ми с взлом. Открих го да пише нещо на моя лаптоп. Бях взела кухненския нож, за да се защитавам срещу натрапника. Не знам откога е тук, не знам и какви улики може да е подхвърлил.

— Добър опит, Джен — произнесе с мъка Тони. — Карол, компютърът й е вързан с уебкамера. Връзката беше маркирана в списъка на предпочитаните сайтове. На екрана се вижда Пола. Още е жива.

— Може ли да се разбере откъде предава камерата?

Той поклати глава.

— Може би Стейси ще успее да измисли нещо.

Джен продължи да говори, като че ли не беше чула думите им.

— Нали ти казах, Карол. Открих го в къщата си. Не разбирам нищо от това, което говори.

— Млъквай — озъби се Карол яростно. Премести се леко, за да успее да вземе мобилния си телефон и набра номера на Кевин.

— Кевин, идвай веднага тук — през задната врата. Стейси да дойде с теб. Моля те, повикай линейка, екип за оглед на местопрестъпление и няколко униформени полицаи.