Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 246

— Поставяш се в много глупаво положение, Карол — отбеляза Джен с усмивка, която изразяваше искрено съжаление. — Уважавана следователка, офицер от полицията, с награди за проявена храброст при изпълнение на служебния дълг, сътрудничила в операции на ФБР, се защитава при законна самоотбрана срещу натрапник — натрапник, нахлул в жилището й, за да подхвърли улики и да помогне на жената, която обича, да възстанови западащата си професионална репутация… ще прозвучи чудесно в съда, нали?

Карол копнееше да може да запуши ушите си, за да не нахлува в тях отровата, която се лееше от лукаво усмихнатата уста на Джен Шийлдс.

— Казах вече, спести си обясненията за разпита. Надявам се да имаш някоя пара настрана. Услугите на Бронуен Скот са скъпо удоволствие.

Джен се изкиска.

— О, струва ми се, че мога да си позволя няколко часа от ценното й време. Разбира се, това ще е необходимо, преди господин Брандън да осъзнае, че съм жертва на лъжа и фалшиво обвинение. И преди да разбере кой стои зад всичко това.

Появата на Кевин и Стейси, които връхлетяха в дневната, спести на Карол необходимостта да слуша думите й. Тя направи знак с глава.

— Сложи й белезници и й прочети предупреждението, Кевин. Стигнах до „подозрение в съучастие в убийство“. Можеш да добавиш и „причиняване на телесни повреди“. Тони, сега можеш да станеш — допълни тя.

Изчака той да стане, а Кевин и Спейси да застанат от двете страни на Джен, преди да стане и тя.

— Съжалявам, че сте принудени да участвате в този театър, приятели — каза съчувствено Джен. — Няколко пъти обясних на Карол, че в случая потърпевшата съм аз, но тя си има причини, поради които предпочита да вярва на Тони, нали?

Тя се усмихна иронично към Карол, докато говореше.

— Махнете я от очите ми — каза Карол, отивайки към Тони. — Щом пристигнат униформените, искам да я закарате в централата, в килия, докато намеря време да разговарям с нея — тя забеляза колко блед беше Тони и придърпа един от столовете подредени край масата в дневната. Той се отпусна на него, притиснал ръка към подгизналия си от кръв пуловер.

— Много зле ли се чувстваш? — попита Карол.

— Боли адски и не спира да кърви.

По челото му бяха избили капчици пот. Карол изтича до кухнята и смъкна от закачалките две кърпи за съдове. Сгъна ги няколко пъти и го накара да ги притисне към широката рана през ръката му.

След няколко минути, които им се сториха много дълги, по предния прозорец преминаха отблясъци от синя светлина.

— Това е линейката — каза Карол. — Хайде, нека ти помогна да станеш.

Докато санитарите помагаха на Тони да влезе в линейката, Кевин вече беше качил Джен на задната седалка на полицейската кола. Стейси се канеше да влезе след тях, но Карол я повика.

— Имам нужда от теб тук!

Стейси я последва обратно в къщата.

— Този лаптоп има връзка с уебкамера, която предава на живо от мястото, където се намира Пола. Опитай се да откриеш всичко, което е във възможностите ти, Стейси.