Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 212

— Да му се не види. Е, поне не се изложих с тази хипотеза пред Брандън — тя допи чашата си. — Отивам да поспя. Денят беше ужасен.

— Дръж ме в течение, нали обещаваш? — каза той, докато я изпращаше до външната врата.

На прага тя се обърна, постави ръка на рамото му, притисна се към него, целуна го по бузата и каза:

— Благодаря.

— Това пък за какво беше? — попита Тони изненадано.

Тя се усмихна.

— Нали си психолог, разбери сам.

После си тръгна, оставяйки го да продължи да броди из мрачните коридори на нечие чуждо съзнание.

Днес утрото за първи път от доста време е слънчево, и тъпите ченгета вероятно приемат това като добър знак. Там е проблемът със суеверията. Глупците, които вярват в поличби, като че ли не са в състояние да преценят, че поради естеството им е логично да предположим, че те са общовалидни. Поглеждат сутрин от прозореца на спалнята си, виждат една прекрасна дъга и веднага решават, че това е добро предзнаменование за тях. И през ум не им минава, че тази дъга би трябвало да означава абсолютно същото и за съседа, който е техен заклет враг. Следователно, ако слънчевото утро е добра поличба за враговете ми, излиза, че трябва да е такава и за мен.

Хвърлям едно око на уебкамерата. Образът не е кой знае колко добър, въпреки допълнителното филтриране, но поне благодарение на нея мога да наблюдавам пряко Пола. Освен, разбира се, когато онзи идиот беше натиснал неволно копчето за пауза — първия път, когато сменяше касетата. Но поне забеляза какво е направил и поправи грешката си, преди да си тръгне. Такова нещо няма да се повтори скоро; постарах се да му покажа недоволството си и го докарах до жалко състояние, така че сега се старае отчаяно да си възвърне моята благосклонност.

Ето я и нея, разчекната точно така, както ми харесва. Обзема ме възбуда, но сега нямам време да й се насладя, затова се насилвам да дам на мислите си по-практична насоченост. Нита една от другите не е оставала жива толкова дълго, а това създава известни проблеми. Знам, че може да издържи доста време без храна, но нямам представа колко дълго може да живее без вода. Все ми е едно дали ще е в съзнание и дали ще халюцинира, но не искам да умира. Поне не преди аз да реша, че е настъпил моментът. А когато той настъпи, тя ще умре така, както искам аз, а не така, както налагат физиологичните закони. Решавам да потърся в интернет това, което ме интересува, когато намеря време.

Не мога да си изясня как да й дам да пие. Ако той извади топката от устата й, тя ще се опита да крещи. Възможно е да се процежда вода на капки през зъбите й, но се съмнявам, че дресираната маймуна ще се справи с такава деликатна задача. Може да се наложи да се заема аз, а такъв вариант е много далеч от идеалния. Не защото съществува някаква възможност тя да оживее и да ме разпознае, а защото ако ме види, това би разрушило мистичния чар на идеята ми.

Езикът ми неволно се плъзва по устните, докато я наблюдавам. Апетитна гледка.

Но сега не е време за фантазии. Чака ме работа.

Пола не знаеше, че се зазорява. В яркоосветения й затвор нямаше нито ден, нито нощ — само безкрайно светло безмълвие. Когато затвореше очи, светлината проникваше като червено сияние през клепачите й, припомняше й морето от кръв, сред което телата на Санди Фостър и Джеки Майал се бяха откроявали като острови. Измъчваше я тъпа, постоянна болка в главата, която тръгваше от тила и пълзеше напред като авангард на вражеска армия, докато не я обземеше чувството, че черепът й ще се пръсне всеки момент.