Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 199

Карол не устоя.

— Вече съм забелязала това.

Той направи гримаса.

— Остава и Дий да забележи.

— Тони… — поде Карол.

Той я погледна въпросително.

— Да?

Тя въздъхна.

— Нищо. Това може да почака. Моментът не е подходящ.

Той се озърна.

— Разбирам. Добре, до по-късно тогава.

Тя го изпрати с поглед, питайки се кога ли моментът ще е удобен да сподели с Тони подозрението си, че шефът му е сериен убиец.

Сам Еванс не вярваше в късмета. В късмета вярваха наивниците. Той вярваше в упоритата работа, в умението да подготвиш почвата и да се възползваш от подходящия момент. Това бяха нещата, които различаваха преуспяващите хора от тези, които така и не успяваха да излязат от слепите улички. Затова се налагаше човек да търси постоянно това, което ще му даде първоначално ускорение. Именно това правеше и Сам Еванс цял ден. Полагаше сериозни усилия да излезе от черния списък на Карол Джордан. Би й подложил крак, без да се замисли, но не искаше тя да препъне него по пътя му към върховете. Освен това той наистина обичаше да привлича вниманието на шефовете — но не такъв вид внимание, затова държеше неприятната случка да премине в историята и да се забрави колкото е възможно по-бързо. Затова, независимо от монотонността на задачата си, той беше постоянно нащрек и дебнеше, за да не пропусне някоя дребна, но важна подробност. Описанията, дадени от Тони Хил на отношенията между Тайлър и Паяка, като че ли му даваха шанс да постигне така желания успех. Хубаво щеше да бъде, ако успееше да открие някой, който да отговаря на показателите.

По улиците на Темпъл Фийлдс вече цареше мрак и студ, а той все още не беше открил търсената следа. Но тъкмо когато вече започваше да губи надежда, почувства едно особено настръхване на кожата над челото, което обикновено му подсказваше, че е попаднал на нещо интересно. Беше спрял една млада уличница с мътен поглед и й бе тикнал снимката на Пола под носа. Тя като че ли отклони прекалено бързо поглед от снимката и неволно потръпна. Еванс беше готов да се обзаложи, че потръпването й не се дължеше на нощния студ.

— Хайде да идем да пийнем нещо — каза той, хвана я за лакътя и я поведе към най-близката кръчма. За негов късмет заведението беше достатъчно западнало, така че никой не се впечатли от присъствието на жената, която си бе избрал за компания. Еванс намери една по-отдалечена от бара маса и попита момичето какво ще пие.

Когато той се върна с нейния „Бакарди Брийзър“ и своята пинта Гинес, тя не се беше измъкнала.

— Е, откъде познаваш Пола? — попита Сам.

Тя отпи малко от бутилката и избърза уста с опакото на ръката си. Жестът я накара да заприлича на дванайсетгодишно дете.

— Тя се държа мило с мен след смъртта на Джеки. Напомняше ми на Джеки, разбираш ли? Абе просто беше свястна — ама пак не й минаваха никакви номера.

— Описанието отговаря на Пола. Та как се казваш? — той постави отворената си длан върху гърдите си. — Аз съм Сам.

— Приятно ми е, Сами. Аз съм Хъни. Значи той е спипал Пола, а? Същият тип, дето закла Джеки?