Читать «Змии в стените» онлайн - страница 79
Сибин Майналовски
Когато надникнах през пролуката и видях онова, което ставаше в стаята, изведнъж спрях да мисля за лотарийни билети, бири, църкви и въобще за каквото и да било. Сякаш някой изведнъж улови целулоидната филмова лента, която сетивата прожектираха услужливо пред очите ми, и рязко я разкъса, оставяйки ослепително бялата мъртвешка светлина от прожекционния апарат болезнено да танцува върху очните ми нерви. Не знам как успях да запазя разсъдъка си сравнително невредим. Очевидно в старата поговорка – че господ пази децата, пияниците и дъртите пръдльовци – все пак имаше нещо вярно.
Първата ми работа, щом надзърнах в спалнята, бе да потърся с поглед леглото. Легло обаче нямаше. Дори и да имаше, съмнявам се, че щеше да е способно да издържи тежестта на мадам Полин Льофевр.
Или по-точно, на онова, в което се бе превърнала.
Дори художник би се затруднил, опитвайки се да опише видяното от мен онази вечер. От симпатичната млада женица с покрито с лунички и обрамчено с рижави къдрици миниатюрно личице, която бяхме видели преди време
не бе останало почти нищо. Да твърдим, че Полин бе затлъстяла, би било все едно да кажем, че в Канада чат-пат има горички и езерца. Директно на земята, въргаляща се в проядения от вагинална слуз и литри семенна течност килим, бе легнала безформена буца сивкавозеленикава лой с общо тегло най-вероятно доста над 400 килограма. Огромните ѝ крака, покрити с пулсиращи като живи вени, бяха качени върху два дървени стола, които очевидно с последни усилия издържаха колосалния напор на плътта. Гърдите ѝ, всяка от които с размер на чувал въглища, бяха грижливо разпрострени встрани от туловището, за да не се сринат случайно върху лицето ѝ по време на безкрайните сексуални маратони и да я задушат до смърт. Върху вагината ѝ със сигурност имаше повече косми, отколкото върху главата ѝ, въпреки че и двете места изглеждаха по един и същи начин – подгизнали, слепнати и сплъстени – заради потта и останалите жизнени сокове, които изглежда бликаха от всяко едно нейно отверстие.
Първоначално не успях да забележа нищо друго, запленен и същевременно отвратен от разплулата се на пода амебоподобна маса. Когато очите ми попривикнаха с цялата гнусотия, съумях с доста труд да различа дрогирания дървосекач, който се бе заровил сред бухналите като прясна мая бедра и добросъвестно изпълняваше задължението си за тази вечер – помпаше ненаситната дебелана, издавайки грухтящи и примляскващи стонове от удоволствие, сякаш се наслаждаваше на ласките на Дженифър Анистън. Младежът ръчкаше здравата – виждаше се как търбухът на женището подскача и се мята насам-натам, заплашвайки всеки момент да избухне и да окъпе нещастника с потоци изпражнения, мъзга, менструален секрет и на всичко останало, което вероятно се криеше в бездънните ѝ недра. Независимо от усилията му обаче свинеликото създание не издаваше нито звук. През съзнанието ми премина мисълта, че за да задоволиш такъв обем плът, най-вероятно трябва да разполагаш с чеп с размерите на Хотел „Тръмп“49… и тогава пак не се знаеше кой кого.
