Читать «Смърт в облаците» онлайн - страница 6

Мосю Дюпон баща се обърна към мосю Дюпон син, седнал до него, и му извика:

— Няма никакво съмнение! Всички те грешат! Германците, англичаните и американците! Всички те датират праисторическата керамика невярно. Да вземем съдовете от Самара…

Жан Дюпон — висок и рус, каза с подправено безгрижие:

— Трябва да се вземат данните от всички източници. Имаме Тал Халаф и Сакйе Гюз…

Арман Дюпон отвори очукано куфарче.

— Да вземем тези кюрдски лули например… Направени са в наши дни, а орнаментите по тях са съвсем същите като онези по керамиката от 5000-та година преди Христа.

С красноречивия си жест той едва не събори чинията, която в този момент му поднасяше стюардът.

Мистър Кланси — автор на криминални романи, стана от мястото си непосредствено зад Норман Гейл, отиде в задния край на салона и извади от джоба на шлифера си разписание на всички влакове в Европа. След това се върна и започна да обмисля сложно алиби, нужно му за професионални цели.

Мистър Райдър, на седалката зад него, мислеше: „Трябва да удържа, но няма да е никак лесно. Не виждам как бих могъл да събера парите за следващия дивидент… Ако го дадем, всичко отива по дяволите… О, Боже!“

Норман Гейл стана и отиде до тоалетната. Веднага щом се отдалечи, Джейн извади огледалцето си и огледа угрижено лицето си. Добави припряно малко пудра и червило.

Стюардът донесе кафе и го остави пред нея.

Джейн погледна през прозореца. Отдолу, син и блестящ, се виждаше Ламанша.

Около главата на мистър Кланси забръмча оса, тъкмо когато се занимаваше с влака в 19:55 от Цариброд. Той махна разсеяно с ръка и тя отлетя нататък, за да провери чашите с кафе на двамата Дюпон.

Жан Дюпон я уби ловко.

В салона се възцари спокойствие. Разговорите спряха окончателно, но не и мислите.

В самия край на салона, на място номер 2, главата на мадам Жизел леко се олюля напред. Човек би могъл да я вземе за заспала. Но тя не спеше. Нито говореше, нито мислеше.

Мадам Жизел беше мъртва…

Глава втора

Откритие

Хенри Митчъл, по-старшият от двамата стюарди, мина покрай седалките, за да раздаде сметките за консумацията. След половин час щяха да са в Кройдън. Той събираше банкнотите и монетите, покланяше се леко и казваше:

— Благодаря, сър. Благодаря, мадам.

При двамата французи се наложи да почака малко повече, защото те разговаряха и жестикулираха твърде оживено. „А и не може да се очаква кой знае какъв бакшиш от тях“ — мислеше той мрачно. Двама от пътниците бяха заспали — дребният човек с мустаците и възрастната дама в дъното. Тя обаче беше щедра — помнеше я от други пътувания. Затова се въздържа и не я събуди.

Дребният мъж с мустаците се събуди сам и плати за бутилката минерална вода и бисквитите — само това бе поръчал.

Митчъл остави възрастната дама на спокойствие колкото се може по-дълго. Около пет минути преди да стигнат в Кройдън той се приближи до нея и се наведе.