Читать «Смърт в облаците» онлайн - страница 5

Зад тези двамата седяха някакви французи — единият с брада, а другият значително по-млад. Може би негов син. Те разговаряха и жестикулираха възбудено.

Полезрението й напред, към седалките от нейната страна, закриваше мъжът с лилавосиния пуловер, този, когото поради някаква абсурдна причина тя реши да не поглежда.

„Но как е възможно да се вълнувам толкова? — мислеше Джейн ужасена. — Сякаш съм на седемнадесет!“

Норман Гейл, мъжът срещу нея, мислеше: „Помни ме много добре. Изглеждаше толкова разочарована, когато прибраха залога й… Но си струваше много повече от онези пари да видя удоволствието й, когато й казах, че е спечелила. Направих го доста умело… Красива е, когато се усмихне… Никаква пиорея — здрави венци и чудесни зъби… Дявол да го вземе, доста се вълнувам! Успокой се, момче…“

На стюарда, който се бе навел към него с менюто, той каза:

— Ще взема студен език, благодаря.

Графиня Холбъри мислеше: „Боже мой! Какво да правя? Такава каша! Такава ужасна каша, такава невероятна каша! Виждам само един изход… Ех, да имах куража! Мога ли да го направя? Ще съумея ли да излъжа? Нервите ми са напълно разбити. От кокаина е. Защо изобщо започнах с този кокаин? Лицето ми изглежда ужасно, просто ужасно! И това, че тази лисица Виниша Кър е тук, още повече влошава положението. Винаги ме гледа сякаш съм някакъв боклук. Самата тя искаше да притежава Стивън. Но не го притежава! Това нейно продълговато лице ми лази по нервите! Като на кон! Мразя тези аристократки! Боже мой! Какво да правя? Трябва да взема решение! Старата кучка никак не се шегуваше…“

Тя започна да рови в чантата си, за да намери табакерата, след това сложи цигара в дългото цигаре. Ръцете й трепереха леко.

Достопочтената Виниша Кър мислеше: „Малка противна уличница! Кабаретна актриса! Точно това е тя! Може на пръв поглед да е почтена, но си е пълна уличница! Горкият Стивън! Ако само можеше да се отърве от нея…“

На свой ред тя също затършува за табакерата си. Прие огънчето на Сесили Хорбъри.

— Извинете, уважаеми дами. Пушенето на борда е забранено — предупреди ги стюардът.

— По дяволите! — възкликна Сесили Хорбъри.

Мосю Поаро мислеше: „Хубава е, онази дребничката там. Брадичката й издава решителност. Какво ли я безпокои толкова много? Защо така избягва да погледне хубавия млад мъж пред себе си?“ Самолетът пропадна във въздушна яма. „Горкият ми стомах!“ — помисли си Еркюл Поаро и затвори очи, решен да не ги отваря повече.

Доктор Брайънт, седнал до него, галеше флейтата с нежните си ръце и мислеше: „Не мога да реша. Просто не мога да реша. Това е повратен момент в кариерата ми…“

Той извади нервно флейтата от калъфа й. С нежност, с любов… Музиката… В музиката човек може да намери спасение от всичките си грижи. Полуусмихнат, той доближи инструмента до устните си, след това отново го свали. Дребният човек с мустаците на съседното място изглежда беше заспал дълбоко. Преди малко, когато самолетът пропадна надолу, той определено позеленя. Доктор Брайънт беше доволен, че не страда нито от морска болест, нито от прилошаване в самолет…