Читать «Смърт в облаците» онлайн - страница 104

И така, убиецът се приближава до мадам Жизел, забива шипа в шията й и пуска осата. Тази отрова е толкова силна, че смъртта е настъпила почти моментално. Дори Жизел да извика, никой не би чул поради шума от моторите на самолета. Ако някой все пак обърне внимание, жуженето на осата обяснява всичко. Горката жена е ужилена.

Както казах, това е бил план номер едно. Но какво би станало ако, както се случи в действителност, някой открие отровния шип преди убиецът да успее да го прибере? В този случай обяснението няма да е толкова просто. Ужилването отпада като възможност. Но вместо да се отърве от туземската тръба, убиецът я скрива в самолета така, че да бъде открита при претърсването. При това положение веднага ще се приеме, че убийството е извършено с нея. Ще се създаде нужното впечатление, че шипът е изстрелян от разстояние, и подозренията ще се насочат в определена посока.

В този случай възможните извършители ставаха трима, плюс един четвърти, много малко вероятен — мосю Жан Дюпон, който първи заговори за ужилването и който седеше толкова близо до мадам Жизел, до самата пътека, че спокойно би могъл да стане и да забие шипа във врата й, без никой да забележи. От друга страна, много се съмнявах, че би поел такъв голям риск.

Съсредоточих се върху проблема с осата. Ако убиецът я беше донесъл със себе си на борда на самолета, у него би трябвало да има нещо като кутийка, в която да я държи. Затова и проявих такъв интерес към вещите на пътниците — към тези в джобовете и в багажа им.

И тук попаднах на нещо напълно неочаквано. Открих това, което търсех, само че не у този, у когото очаквах. В джоба на мистър Норман Гейл имаше празна кибритена кутия. Според показанията на всички пътници мистър Норман Гейл изобщо не бе минавал по пътеката покрай мястото на мадам Жизел. Той само е ходил до тоалетната в предния край на салона и се е върнал на мястото си.

Въпреки това, въпреки че изглеждаше невъзможно, имаше начин мистър Гейл да извърши престъплението… Това показа съдържанието на чантата му.

— Чантата ми? — обади се Норман Гейл. Той изглеждаше развеселен и озадачен. — Че аз вече не помня какво имаше в нея.

Поаро му се усмихна добродушно.

— Почакайте малко. Ще стигна и до това. Сега разказвам първите си идеи. Та, да продължа. Имаше четирима души, които биха могли да извършат убийството, в смисъл, че са имали възможност — двамата стюарди, мистър Кланси и мистър Гейл. След това погледнах нещата от другата страна… от гледна точка на мотива… ако за някой от четиримата се намереше мотив, съвпадащ с възможността, убиецът би трябвало да е той. Но, уви, не успях да открия нищо такова. Моят приятел Джеп ме обвини, че обичам да усложнявам нещата. Точно обратното — подходих към проблема с мотива по най-простия възможен начин. Кой би спечелил, ако бъде премахната мадам Жизел? Най-напред това беше неизвестната й дъщеря, тъй като тя щеше да наследи голямо състояние. Също така би могло да има някои хора, които Жизел е държала в ръцете си… това можеше да се предположи. Ето защо, трябваше да елиминираме възможностите една по една. От пътниците в самолета бях сигурен единствено за лейди Хорбъри, която без съмнение бе имала вземане-даване с мадам Жизел.