Читать «Смърт в облаците» онлайн - страница 105

Агата Кристи

В нейния случай мотивът беше повече от ясен. Оказа се, че тя е посетила убитата у дома й в Париж вечерта преди убийството. Била е в отчаяно положение и има приятел актьор, който лесно би могъл да се маскира като американеца, купил туземската тръба от магазина и подкупил служителя от авиолиниите, за да принуди мадам Жизел да пътува с обедния самолет.

Оттук нататък проблемът се оказа разделен на две части. От една страна, не виждах как е било възможно лейди Хорбъри да извърши убийството, а от друга, стюардите, мистър Кланси и мистър Гейл нямаха никакъв мотив да го извършат.

Нито за миг не съм забравял за съществуването на незнайната дъщеря на мадам Жизел и факта, че тя наследява всичко. Попитах се дали някой от четиримата заподозрени не е женен и възможно ли е жена му да е въпросната Ан Морисо? Ако баща й е бил англичанин, не беше изключено момичето да е отрасло в Англия. Жената на Митчъл отпадна веднага. Тя е типична англичанка от Дорсет. Дейвис ухажваше момиче, чиито родители са живи. Мистър Кланси не е женен. Мистър Гейл очевидно беше влюбен в мис Джейн Грей.

Трябва да кажа, че проверих произхода на мис Грей много внимателно, след като в един непринуден разговор тя ми каза, че е отраснала в дом за сираци в Дъблин. Скоро се убедих, че тя не може да е мис Ан Морисо.

След това направих онази таблица с последствията за всеки от пътниците… двамата стюарди нито печелеха, нито губеха от смъртта на мадам Жизел, освен че Митчъл беше доста шокиран от смъртта й. Мистър Кланси се канеше да пише книга с подобен сюжет и се надяваше да спечели от нея доста пари. Мистър Гейл губеше пациентите си. Нищо, което да ми помогне, в този случай.

И въпреки всичко по онова време аз вече бях убеден, че убийството е извършил Норман Гейл. У него беше празната кибритена кутия… Съдържанието на куфарчето му. На пръв поглед той губеше, а не печелеше от смъртта на мадам Жизел. Само че първият поглед може да заблуждава.

Реших да го опозная по-добре. Убеден съм, че рано или късно в разговорите човек се издава… Хората изпитват непреодолимо желание да говорят за себе си.

Опитах се да спечеля доверието на мистър Гейл. Престорих се, че му се доверявам, и го накарах да ми помогне. Убедих го да инсценира изнудването на лейди Хорбъри. Именно там той допусна първата си грешка.

Предложих му леко да промени външността си, а той се яви в невъзможен и комичен вид! Просто някакъв фарс! Бях сигурен, че никой не би могъл да изиграе една роля по-лошо, отколкото се канеше да го направи той. Каква беше причината за това? Страхувайки се от вината си, той не искаше да покаже, че е добър актьор. Когато обаче промених жалката му маскировка, артистичната му дарба изведнъж се възстанови. Изигра ролята блестящо и лейди Хорбъри не можа да го познае. Това ме убеди, че би могъл да се представи за американец в Париж и че би могъл да изиграе ролята след това на борда на „Прометей“.