Читать «Смърт в облаците» онлайн - страница 102

Поаро се усмихна.

— И вие сте като всичко останали! Смятате, че съм един старец, който не довежда нищо докрай. Слушайте, елате довечера да хапнем заедно. Ще дойде Джеп, а и нашият приятел Кланси. Имам да кажа някои неща, които може да ви се сторят интересни.

Вечерята мина приятно. Джеп се държеше покровителствено и очевидно беше в добро настроение, Норман слушаше всичко с интерес, а дребният мистър Кланси беше почти толкова развълнуван, колкото когато откри фаталния шип.

Беше ясно, че Поаро нямаше нищо против да впечатли писателя на криминални романи. След вечерята, когато сервираха кафето, белгиецът се прокашля леко смутен и не без чувство за превъзходство.

— Приятели — каза той. — Мистър Кланси прояви интерес към това, което би нарекъл „твоите методи, Уотсън“. (C’est ca, n’est-ce pas?¹³) Предлагам, ако това няма да ви отегчи… — Той направи многозначителна пауза, а Норман и Джеп казаха бързо: „Не, не“ и „Колко интересно“. — … Предлагам да ви разкажа накратко за методите си, така, както ги приложих в този случай.

Той замълча и погледна някакви бележки. Джеп прошепна на Норман:

— Не може да се оплаче от липса на самочувствие, нали? Суетата е втората му природа.

Поаро го погледна с укор и се прокашля. Тримата продължаваха да го гледат с интерес и той заговори:

— Ще започна от самото начало. Ще се върна към авиолайнера „Прометей“ и злополучния му полет от Париж до Кройдън. Ще ви разкажа какви бяха идеите и впечатленията ми тогава, а след това ще ви кажа как те се потвърждаваха или променяха с течение на времето.

Когато малко преди да кацнем, стюардът и доктор Брайънт отидоха, за да видят трупа, аз ги придружих. Имах чувството… човек никога не може да е сигурен, че може да е нещо по моята част. Може би когато става дума за смърт, аз подхождам твърде професионално. Смъртта според мен се дели на два вида — смърт, която е моя работа, и смърт, която не е моя работа. Макар че вторият тип е много по-разпространен, когато видя смърт, аз заприличвам на ловджийско куче, което вдига глава и започва да души.

Доктор Брайънт потвърди опасенията на стюарда, че жената е мъртва. Естествено тогава още не беше възможно да се произнесе относно причините за смъртта, без да е направена аутопсия. Именно тогава мосю Жан Дюпон изказа предположението, че мадам Жизел е умряла поради алергичен шок предизвикан от ужилване от оса. За да потвърди думите си, той показа осата, която сам беше смачкал малко преди това.

Обяснението беше съвсем правдоподобно и беше напълно възможно да бъде прието. На шията на мъртвата имаше белег от убождане съвсем като от ужилване, а в самолета се намери и осата.

В този момент аз имах късмета да погледна надолу и да видя това, което на пръв поглед също би могло да се вземе за умряла оса. Това беше туземският шип с жълти и черни копринени нишки в края.

В този момент дойде мистър Кланси и каза, че това е шип, който е изстрелян през специална тръба, така, както правят някои диви племена. По-късно, както знаете, беше намерена и самата тръба.

Докато кацнахме, в главата ми вече се въртяха няколко хипотези. Когато се оказах стъпил на твърда земя, умът ми отново заработи с нормалната си бързина.