Читать «Смърт в облаците» онлайн - страница 100

— Някакво насекомо ли ви ухапа? За какво е това лудо бързане? Тази паника?

— Защото, приятелю, ако, както ми се струва, съм прав, Ан Морисо е в непосредствена опасност.

— Така ли смятате?

Фурние не можа да прикрие скептицизма в гласа си.

— Боя се — каза Поаро. — Боя се. Боже мой! Как пълзи това такси!

В този момент таксито се движеше с над четиридесет мили в час и се разминаваше на косъм с останалите коли благодарение на опитността на шофьора.

— Така пълзи, че всяка минута можем да катастрофираме — отбеляза Фурние сухо. — Освен това оставихме мадмоазел Грей да ни чака да се върнем от телефона, а напуснахме хотела без да й кажем и дума. Не е много учтиво!

— Учтиво или не, нима има някакво значение, когато става дума за живот или смърт?

— Живот или смърт? — Фурние сви рамене.

„Всичко е много хубаво — помисли си той, — но този упорит и побъркан тип може да провали всичко. Ако онова момиче научи, че сме по следите му…“

На глас той каза:

— Мосю Поаро… бъдете разумен. Трябва да бъдем много внимателни.

— Но вие не разбирате! — отговори Поаро. — Аз се боя! Боя се!

Таксито рязко натисна спирачки пред хотела на Ан Морисо.

Поаро изскочи навън и едва не се сблъска с някакъв млад човек, който тъкмо излизаше. Белгиецът за миг замръзна на мястото си и се загледа след него.

— Още едно познато лице… Но къде… А, да! Спомних, си! Та това е актьорът Реймънд Бараклъф!

Поаро направи крачка, за да влезе в хотела, но Фурние го задържа за ръкава.

— Мосю Поаро! Възхищавам се и уважавам вашите методи, но… но нещо много силно ми подсказва, че не трябва да вършим необмислени неща. Тук във Франция за този случай отговарям аз…

Поаро го прекъсна:

— Разбирам безпокойството ви, но не се притеснявайте, че ще извърша нещо необмислено. Да попитаме на рецепцията. Ако мадам Ричардс е тук и е добре, всичко е наред, ще можем да седнем и спокойно да обсъдим следващото си действие. Няма да възразите, нали?

— Не, не разбира се.

— Добре.

Поаро мина през въртящата се врата и отиде до рецепцията. Фурние го последва.

— При вас, струва ми се е отседнала мадам Ричардс? — каза Поаро.

— Вече не мосю. Беше тук, но днес замина.

— Заминала е? — обади се Фурние.

— Да, мосю.

— А кога замина?

Администраторът погледна часовника си.

— Преди малко повече от час.

— Очаквахте ли да замине днес? Къде отиде?

Администраторът стана сериозен и беше готов да откаже да отговори, но когато Фурние му показа служебната си карта, той омекна и прояви повече готовност.

Не, дамата не оставила следващия си адрес. Според него заминаването й се дължало на внезапна промяна в плановете й. В началото казала, че смята да остане в хотела за около седмица.

Последваха още въпроси. Повикаха и портиера, и момчетата от асансьорите.

Според портиера, при дамата дошъл някакъв мъж. Дошъл, когато нея я нямало, но изчакал докато се върне и обядвали заедно. Що за човек бил? Американец… Типичен американец. Тя изглеждала изненадана, че го вижда. След обяда дамата наредила да свалят багажа й и да го качат на едно такси.

Къде е отишла с таксито? На „Гар дьо Норд“… поне това казала на шофьора преди да тръгне. Дали американецът е тръгнал с нея? Не, тръгнала сама.