Читать «Смърт в облаците» онлайн - страница 10

Той задържа вратата отворена, докато Поаро и доктор Брайънт минат, изпроводени от подозрителните погледи на останалите.

— А от къде на къде той ще има право да излезе оттук, а ние не? — извика Сесили Хорбъри.

Виниша Кър седна примирено на една пейка.

— Вероятно е от френската полиция или човек на митницата — отбеляза тя и запали цигара.

— Мисля, че… че ви видях в Ле Пине — каза Норман Гейл доста смирено на Джейн.

— Бях там, наистина.

— Много приятно място — продължи Гейл. — Харесват ми боровете.

— Да — съгласи се Джейн. — Толкова приятно миришат…

Двамата останаха мълчаливи минута-две, защото не знаеха какво повече да кажат.

— В самолета ви познах веднага — обади се най-накрая Гейл.

Джейн изрази голяма изненада:

— Така ли?

— Мислите ли, че тази жена наистина е била убита? — попита Гейл.

— Предполагам — отвърна Джейн. — В известен смисъл това е доста вълнуващо, но също така е и зловещо. — И тя потрепери едва доловимо, а Норман Гейл се приближи с още един сантиметър към нея, сякаш за да я предпази.

Дюпон баща и син разговаряха на френски. Мистър Райдър правеше някакви изчисления в малък бележник и от време на време поглеждаше часовника си. Сесили Хорбъри седеше и потропваше нетърпеливо с крак по пода. Запали цигара с трепереща ръка.

До вратата стоеше един много едър полицай с безразличен вид и синя униформа.

В една стая наблизо инспектор Джеп разговаряше с Еркюл Поаро и доктор Брайънт.

— Винаги съумяваш да се появиш там, където най-малко те очакват, драги Поаро.

— А нима летището Кройдън не е малко встрани от обичайния ви район, приятелю? — попита в отговор Поаро.

— Тук съм по чиста случайност. Дойдох заради една доста голяма контрабандистка афера. Най-изумителният случай, на който попадам от години. А сега да се залавяме за работа. Най-напред, докторе, ще ви помоля да ми дадете пълното име и адреса си.

— Роджър Джеймс Брайънт, специалист по уши нос и гърло. Адресът ми е „Харли стрийт“ номер 329.

Набитият полицай, седнал на една маса встрани, записа това.

— Разбира се, нашият патоанатом ще направи аутопсия на тялото — каза Джеп, — но ще сте ни необходим за предварителното следствие, докторе.

— Да, разбира се.

— Можете ли да кажете кога точно е настъпила смъртта?

— Беше умряла най-малко половин час преди да ме повикат. Това стана няколко минути преди да кацнем в Кройдън. По-точно не бих могъл да определя времето на смъртта, но стюардът ми каза, че е разговарял с жената около час по-рано.

— Добре, засега това е достатъчно. Предполагам, че няма полза да ви питам дали сте забелязали нещо подозрително?

Доктор Брайънт поклати глава.

— А пък аз бях заспал — вметна Поаро с дълбоко съжаление. — Когато летя, страдам също толкова, колкото и ако съм на кораб в морето. Винаги се увивам колкото мога и се опитвам да заспя.

— Имате ли представа каква е причината за смъртта, докторе?

— На този етап не бих искал да кажа нищо определено. Би трябвало да се извърши аутопсия и да се направят нужните изследвания.

Джеп кимна с разбиране.