Читать «Сянката на марионетките» онлайн - страница 4

Бийн погледна към помощника си, който му се усмихна в отговор.

— Ваше превъзходителство, войниците са на разположение — увери го Бийн. — Суриявонг винаги води воините в битка, едва ли нещо ще го затрудни този път.

Всъщност не беше вярно. По време на мисия често настъпваше промяна в плановете и Бийн се оказваше главнокомандващ, ако не на цялата част, то на половината, което често бе съпътствано от трудности. Все пак, макар и сложна, предстоящата мисия не беше кой знае колко трудна. Или конвоят щеше да бъде, където се съобщаваше, или не. Ако беше там, всичко щеше да протече по план. Ако го нямаше на указаното място или всичко се окажеше клопка, мисията щеше да бъде прекратена, а отрядът да се върне вкъщи. Суриявонг, офицерите и войниците знаеха как да се справят с проблемни ситуации.

Сериозният проблем щеше да е, ако Питър знаеше, че мисията ще се провали, и пращаше Суриявонг, защото се страхува да загуби Бийн. А може би ги мамеше заради някаква негова си, по-висша цел.

— Моля те, не го отваряй все още — обърна се Питър към Суриявонг. — Не и преди полета.

— Време е да вървим — изрече Суриявонг и отдаде чест.

— Тази мисия ще ни помогне значително в плановете ни да осуетим китайската експанзия.

Бийн се сдържа от коментар, но склонността на Питър непрестанно да им говори какво ще стане винаги го уморяваше.

— На добър път — пожела му Бийн.

Когато изричаше тези думи, понякога се сещаше за сестра Карлота и се чудеше дали сега тя е с Бог и дали чува всяка дума на възпитаника си.

Суриявонг се отправи към хеликоптера. За разлика от воините той не носеше никаква екипировка освен малка раница и ножа си. Не се нуждаеше от пълно бойно снаряжение, защото се предполагаше, че ще си стои в хеликоптера по време на операцията. Имаше случаи, когато командирът водеше бойците в битка, но не и в мисии като тази, където комуникациите бяха основното звено. От него се очакваше постоянно да взима решения, а те веднага да достигат до всеки. Щеше да остане в хеликоптера с електронните карти, които изобразяваха местоположението на всеки войник, и да раздава заповеди по сателитната връзка.

Това не означаваше, че ще е в безопасност в хеликоптера. Даже напротив. Ако китайците знаеха за мисията им и се организираха навреме, Суриявонг щеше да се намира в една от двете най-големи и лесни за сваляне въздушни цели.

„Трябваше да замина“ — помисли си Бййн, докато наблюдаваше как един от войниците подава ръка на Суриявонг и го издърпва в хеликоптера.

Вратата се затвори и двете машини се вдигнаха във въздуха сред вихрушка от прах и листа.

Едва тогава от гората излезе Петра.

Щом я видя, Бийн веднага се ядоса.

— Какво си въобразяваш? — изкрещя на Питър, а гласът му надвика рева на отлитащите хеликоптери. — Къде са телохранителите й? Нима не знаеш, че за нея е опасно да напуска убежището.

— Всъщност — заговори Питър, без да крещи, защото хеликоптерите вече бяха далеч — тя едва ли е била на по-безопасно място.

— Ако наистина го мислиш, значи си идиот.

— Наистина го мисля — ухили се той, — но не съм идиот. Винаги ме подценяваш.