Читать «Сянката на марионетките» онлайн - страница 6

— Чуй го само — изсумтя Петра. — Казва „ние“.

— Няма никакво „ние“ — отсече Бийн. — Желая ти успех, Питър.

Стиснал ръката на Петра, Бийн се насочи към гората. Тя имаше време колкото да махне насмешливо на хегемона и последва Бийн към дърветата.

— Напускате?! — изкрещя след тях Питър. — Просто така? Точно когато сме близо до възможността да вършим всичко, както винаги сме искали?

Не спряха, за да спорят с него.

По-късно, в частния самолет на Бийн, на път от Минданао за Сулавеси тя се сети за думите на Питър и се изкиска:

— Когато сме близо до възможността да вършим всичко, както винаги сме искали… Кога изобщо е било така, както аз и ти сме го искали? — каза тя, вече без да се смее.

В центъра на всичко винаги беше издигането на Питър, неговото влияние, неговата власт, неговата репутация…

— Не искам да умира — обади се Бийн.

— Кой, Ахил ли?

— Не ме разбра. Ахил го искам мъртъв, но трябва да опазим жив Питър. Единствено той пази равновесието.

— Сега май загуби равновесие — подхвърли тя. — Колко ще му отнеме на Ахил да уреди убийството на нашия хегемон?

— Въпросът по-скоро е колко време ще му отнеме, за да проникне и установи контрол над цялата мрежа на Питър.

— Струва ми се, че приписваме на този злодей свръхестествени способности. Той не е бог, а най-обикновено болно хлапе.

— Грешиш — възрази Бийн. — Аз съм болното хлапе, той е дяволът.

— В такъв случай — не се отказваше Петра — дяволът е болно хлапе.

— Значи според теб все пак трябва да помогнем на Питър?

— Оцелее ли след сблъсъка с Ахил, ще е доста по-склонен да се вслушва в съветите ни.

— Едва ли. Ще приеме оцеляването си като доказателство, че е по-умен от нас, и съвсем няма да се вслушва в съветите ни.

— Да — съгласи се Петра. — Надали ще си вземе поука.

— Като начало с теб трябва да се разделим.

— Не.

— Не ми е за пръв път, Петра — укриването, внимаването да не ме заловят.

— Да, бе, а ако сме заедно, ще ни разпознаят по-лесно и тра-ла-ла… — вкисна се тя.

— Твоето „тра-ла-ла“ не значи, че греша.

— На мен обаче не ми пука! Ето това не си предвидил в плановете си.

— А на мен ми пука — което пък ти не си предвидила в твоите.

— Представи си го по следния начин: ако Ахил ме намери и ме убие първа, ще стана поредната жена, която си обичал, но е загинала, защото не си я защитил.

— Това е удар под кръста.

— Бия се като всички жени.

— Ако останеш с мен обаче, най-вероятно ще умрем и двамата.

— Напротив.

— Не забравяй, че не съм безсмъртен.

— Но си по-умен от Ахил и по-находчив, и по-висок, и по-хубав.

— Нов модел човек, а?

— Знаеш ли — погледна замислено тя, — сега, като си по-висок, можем да пътуваме като съпруг и съпруга.

Бийн въздъхна:

— Няма да се оженя за теб.

— Ще бъде само за прикритие.

Започнало като подмятане, желанието й да се омъжи за него вече беше съвсем явно.

— Аз няма да имам деца — напомни й Бийн, — моят вид ще свърши с мен.

— Мисля, че постъпваш доста егоистично. Ако първият хомо сапиенс се бе чувствал като теб, и досега щяхме да сме неандерталци, а бъгерите за нула време щяха да ни видят сметката.