Читать «Сянката на марионетките» онлайн - страница 2

Отне му много време да спечели уважението на хората си, а сега вече, благодарение на високия му ръст, те буквално гледаха на него като на висшестоящ.

В момента чакаше два щурмови хеликоптера да натоварят отряда му. Днешната мисия се очертаваше опасна — нахлуване във въздушното пространство на Китай и пресрещане на конвой, транспортиращ пленник от Пекин към вътрешността на страната. Разчитаха най-вече на потайността и изненадата, както и на изключително достоверната информация, която хегемонът Питър Уигин получаваше от сигурен китайски източник вече няколко месеца.

На Бийн му се искаше да знае кой е информаторът, тъй като неговият и животът на хората му зависеше от това. Досегашната достоверност лесно можеше да се окаже капан. Въпреки че „хегемон“ всъщност беше безполезна титла, откакто всички хора по света заживяха в държави, отхвърлили властта на този управленчески пост, Питър Уигин умело използваше войниците на Бийн. Те играеха ролята на постоянен дразнител на експанзионистичен Китай и нахлуваха тук и там в моменти, точно изчислени, за да разклатят увереността на китайското водачество.

Внезапно изчезнал патрулен катер, свален хеликоптер, възпрепятствана шпионска операция, спъване на китайското разузнаване в още една страна… Официално китайците не обвиняваха хегемона за подобни инциденти. Те от няколко години владееха Индия и Индокитай и не искаха да популяризират хегемона, нито да вдигат репутацията и престижа му сред онези, които се страхуваха от Китай. Вероятно се досещаха кой стои зад всичките им главоболия.

Кой знае, навярно си мислеха, че отрядът на Бийн е отговорен и за всички инциденти по света. Например, за починалия им от сърдечен удар външен министър във Вашингтон, минути преди да се срещне с американския президент. Или си мислеха, че ръката на Питър Уигин е толкова дълга, или си въобразяваха, че некадърният китайски министър заслужава да бъде убит.

Унищожителната суша вече втора година мореше Индия и принуждаваше китайците или да купуват хранителни продукти от свободния пазар, или да допускат служители на американски и европейски фондове за подпомагане на бедните на територията на новозавладения и все още размирен субконтинент. Кой знае, навярно си мислеха, че Питър Уигин контролира дори мусоните и валежите.

Бийн не страдаше от подобни заблуди. Питър наистина имаше връзки в целия свят и безброй информатори, които постепенно се превръщаха в сериозна шпионска мрежа, но според наблюденията на Бийн хегемонът все още възприемаше събитията като игра. Разбира се, той си въобразяваше, че всичко му е ясно, но нямаше представа какво се случва в действителност. И никога не бе виждал с очите си как заради неговите заповеди умират хора.

Бийн беше. И знаеше, че не е игра.

Чу, че хората му се приближават. Без да поглежда към тях, знаеше, че са много близо. Намираха се в планините на филипинския остров Минданао — по всеобщо мнение безопасна територия — въпреки това полагаха усилия да се движат безшумно. Но също така той осъзнаваше, че ги е чул много по-рано, отколкото си мислеха, защото сетивата му винаги бяха необикновено изострени. Не ставаше въпрос за слуха му — ушите му функционираха нормално — а за необикновената способност на мозъка му да определя характера на всеки шум. Ето защо вдигна ръка да ги поздрави тъкмо когато излизаха от гората.