Читать «Сянката на марионетките» онлайн - страница 164

— Но той знае, че аз вече умирам. Предложението му изглежда толкова безсмислено.

— Той е луд, не си ли го забелязал?

— Да, но не и според него самия. Имам предвид, че не е шизофреник. Той вижда реалността, както я виждаме ние. Не се самозаблуждава. И така, как вижда той изхода от тази игра? Дали просто ще ме застреля, когато влизам вътре, или ще ми позволи да спечеля, може би дори да го убия, за да е шегата за моя сметка, защото зародишите, които ми дава, не са нашите? Навярно ще са резултат от трагичното съвокупление на най-глупавите хора. Вероятно двама журналисти.

— Ти се шегуваш с това, Бийн, а аз…

— Аз ще хвана следващия полет. Ако се сетиш за още нещо, прати ми имейл. Ще си проверя пощата най-малко още веднъж, преди да се срещна със старото си приятелче.

— Не са при него. Отдавна ги е раздал на сподвижниците си.

— Напълно възможно.

— Не отивай.

— Изключено.

— Бийн, ти си по-умен от него, но неговото предимство е, че той е по-брутален от теб.

— Не разбрах…

— Аз познавам и двама ви по-добре, отколкото всеки друг на света.

— Без значение колко добре мислим, че познаваме хората, в края на краищата всички сме си чужди.

— О, Бийн, кажи ми, че не вярваш в това.

— Това, само по себе си, е очевадна истина.

— Аз те познавам! — настоя тя.

— Не. Не ме познаваш. Но всичко е наред, защото аз на практика също не се познавам, да не говорим колко познавам теб. Ние не разбираме никого, дори себе си. Но Петра, шшт, слушай. С теб създадохме нещо друго. Тази женитба. Тя се състои от двама ни, а заедно ставаме нещо друго. Това знаем. Не аз, не ти, а каквото сме ние, който сме ние заедно. Сестра Карлота цитираше Библията, според която мъжът и жената се женят, за да станат една плът. Звучи мистично и изключително странно, но в известен смисъл е вярно. А когато аз умра, ти няма да имаш Бийн, но ще продължаваш да имаш Петра-с-Бийн, Бийн-с-Петра, както и да кръстим това ново създание, което направихме.

— Според тази логика излиза, че през месеците, които прекарах с Ахил, сме изградили някакво отвратително чудовищно създание Петра-с-Ахйл?

— Не, Ахил не изгражда създания. Той само ги открива, възхищава им се и ги разкъсва на парчета. Няма никакъв Ахил-с-някого. Той е просто… празен.

— А какво стана с теорията на Ендър, че трябва да познаваш врага си, за да го победиш?

— Все още е вярна.

— Но нали всички си бяхме чужди…

— Това е въображаемо. Ендър не беше луд, ето защо знаеше, че това е само въображаемо. Целта е да видиш света през очите на своя враг, за да разбереш какво означава всичко това за него. Колкото си по-добър в това, толкова повече време ще прекараш в света, както го вижда той, толкова по-добре ще разбереш как той вижда нещата, как възприема постъпките си.

— И ти си направил това с Ахил?

— Да.

— Значи знаеш какво възнамерява да прави.

— Изготвил съм си списъче с неща, които очаквам.

— Ами ако си допуснал грешка? Единственото сигурно нещо е, че каквото и да очакваш от Ахил, той ще те изненада.

— Това е негов специалитет.

— И така, твоето списъче…

— Ами, виж, начинът, по който изготвих списъка, е следният: сетих се за всички неща, които си мисля, че би могъл да направи, и не сложих никое от тях в списъка. Записал съм си само нещата, които не мисля, че би направил.