Читать «Героични години» онлайн - страница 67

— Какво свойство? — прекъсна го рязко тя.

— Вяра — отвърна спокойно той.

Тя го погледна яростно и презрително.

— Вие наистина сте обезумял! Рискувате цялото си бъдеще, за да продавате митологични ценности на зяпнали от учудване селски пациенти.

— Възможно е — отвърна рязко той. — Но аз имам и друг пациент, който е горе.

— Зная. Видях го вече. Да, няма защо да ме гледате така! Позволих си да го прегледам във ваше отсъствие. И ви казвам, че напразно губите времето си!

Той трепна, като че ли тя бе изрекла собствената му смъртна присъда.

— Мнението ви е напълно естествено.

— То е безпристрастно, научно мнение. Този нещастен старец има мозъчен оток и е готов за гробищата. Всичката вяра, която ще му впръскате, няма да промени съдбата му.

— С какво право говорите така?

— С правото на учен — и ваш приятел. О, зная какво сте направили — сглобили сте гръбнака, поддържате живота на тоя човек с изкуствено хранене, бдите над него денонощно. Това е безспорно похвално. Но е безполезно, напълно безполезно! Най-доброто нещо, което можете да сторите за него, е да излезете и да му поръчате надгробен камък.

Ръката, която държеше малката мензурка леко трепна.

— Жестока жена сте, Анна — каза той.

— Можем ли да бъдем други в нашата професия? — гласът й потрепери. — Послушайте ме! И постарайте се да погледнете на нещата разумно — поне тоя път! Достатъчно глупаво бе да загубите златния случай да вечеряте с членовете на комитета. А отсъствието ви от отделението през петте седмици непосредствено пред избора, като давате възможност на всички да ви изпреварят, е просто самоубийство. Няма защо да ви казвам, как Овъртън използува това. Постарах се да сторя всичко, каквото можах — обясних на професор Лий признателността, който ви задържа тук, използувах тази страна на въпроса пред комитета — докато се изморих. Сега… — тя помълча — обясненията са вече безполезни. Кандидатите ще трябва да се явят утре. Разбирате ли? Съобщението е в стаята ви. Изборът ще се състои утре, в три часа — тя наблегна на всяка дума, като че разказваше на дете. — Трябва… трябва да бъдете там! Във фондацията, утре в три часа!

Той запуши едно стъкло с лекарство, сложи му етикет и го остави на лавицата. После каза бавно:

— Разбира се, ще се постарая да дойда. Но не мога да обещая, защото, ако дойда, ще ме задържат — ще бъда буквално погълнат. А вие знаете, че съм решил да остана тук, така, както сам Мърдок би стоял в такъв случай — докрай.

— Докрай! — тя прехапа гневно устни. — Не ви ли казах, че това е безсмислица… от страна на един вещ патолог…

— Има неща в лекарската професия, които не се намират в епруветките — каза той, като се обърна. — Едно от тях е: не изоставяйте болния си — до последната минута!

— Сантиментален глупак! — тя беше ядосана повече от всеки друг път. — Ако мислите да спорите по тоя начин, не трябва ли да си припомните, че имате задължение и към мене? Вие, с всичката си вяра, надежда и милосърдие, с всичките си понятия за признателност? Защо не ми се отплатите за това, което съм сторила за вас?

— Готов съм по-скоро да ви върна ръката си — каза бавно той, — отколкото да пожертвувам заради вас живота на Мърдок!