Читать «Червената пирамида» онлайн - страница 25

Еймъс спря пред входа, който беше с размерите на гаражна врата: масивен квадрат от тъмно дърво, по което не забелязах ръкохватка или ключалка.

— Първо ти, Картър.

— Хм, а как да…

— Ти как мислиш?

Страхотно, няма що — поредната загадка. Идеше ми да предложа да грабнем Еймъс и да ударим като с таран с главата му вратата, за да видим дали ще се получи. Но погледнах още веднъж вратата и ме обзе много странно чувство. Протегнах ръка. Бавно, без да докосвам вратата, вдигнах длан и вратата последва движението: плъзна се нагоре, докато не се скри в тавана.

Сейди ме погледна изумена.

— Ама как…

— Не знам — признах си, леко смутен. — Може би сензор, който реагира на движение?

— Интересно — отбеляза донякъде разтревожен Еймъс. — Лично аз не бих го направил така, но ти се справи чудесно. Наистина чудесно.

— Май трябва да благодаря.

Сейди се опита да влезе първа, но още щом прекрачи прага, Кифличка измяука злобно и беше на път да я изподраще и да се отскубне от ръцете й.

Сейди отстъпи назад.

— Какво те прихваща, котко?

— Ами да — намеси се Еймъс. — Извинявай. — Той сложи длан върху главата на котката и каза много официално: — Можеш да влезеш.

— Котката трябва да получи разрешение, така ли? — поинтересувах се аз.

— Обстоятелствата са необичайни — уточни Еймъс, което не обясняваше нищо, но той влезе, без да казва и думица повече.

Последвахме го и този път Кифличка остана спокойна.

— О, Господи… — ахна смаяна Сейди.

Извърна глава нагоре, за да види тавана, и аз си помислих, че ще се задави с дъвката си.

— Да — рече Еймъс. — Това е Голямата зала.

Виждах защо я нарича така. Таванът с кедрови греди по него беше висок колкото четири етажа и се крепеше на каменни колони с изсечени по тях йероглифи. Стените бяха украсени с какви ли не странни музикални инструменти и древноегипетски оръжия. Помещението беше опасано с балкони на три равнища и с редици врати, всичките обърнати към средата. Камината беше толкова огромна, че в нея преспокойно можеше да спре кола, а отгоре имаше телевизор с плазмен екран. Тежки кожени дивани бяха разположени от двете страни. На пода имаше килим от змийска кожа с тази малка подробност, че бе дълъг дванайсет метра и широк четири и половина метра — бе по-голям от която и да е змия на света. През стъклените врати видях отвън тераса, опасваща цялата къща. Насред нея имаше плувен басейн, маса за хранене и вкопано в земята огнище с разгорял се огън. А в дъното Голямата зала завършваше с две двойни врати с Окото на Хор над тях, които бяха заключени с по пет-шест катинара. Какво ли имаше зад тях?

Все пак най-изумителна бе статуята в средата на Голямата зала. Беше висока десет метра и цялата от черен мрамор. Познах, че е на египетски бог, защото фигурата беше с тяло на човек и с глава на животно — нещо като щъркел или чапла, с дълга шия и наистина много дълга човка.