Читать «Двама са много» онлайн - страница 16

— Но — възрази Хамс, сякаш отговаряше на собствените си мисли, — човек не може просто така да скъса с цивилизацията?

Джордж отново усети, че го теглят към гората и отново се възпротиви. Но Хамс впрегна още мускули и преодоля съпротивата. Като се тресеше чудовището измина половин метър и се закова на място.

И за втори път през този ден Джордж бе принуден да измени своето мнение за Вивиан Белиз.

— Аз ви вярвам, мистър Майстър… Джордж — каза тя. — Не искам да се връщам. Кажете какво трябва да правя?

— Ето, така те харесвам! — каза Джордж, като помисли известно време. — Ако си в състояние да създадеш ръце ще бъде най-добре.

Борбата продължаваше.

— Противникът се определи — каза мис МакКарти на Хамс. — Сега всичко е ясно.

— Така е! Напълно ясно.

— Майор Хамс — решително каза тя. — Вие май също сте против мен, а?

— Май е така? — нерешително каза Хамс.

— Така е! Щом го казвам или мисля е вярно. Сега ми кажете: Майстър къде се намира — отляво или отдясно?

— Отляво, поне това знам със сигурност. Виждам стеблата на очите му.

— Прекрасно!

Ръката на МакКарти се издигна. В дебелите, като кремвирши пръсти, бе стиснат камък с остър връх.

Джордж с ужас видя тази ръка да се извива на изпъкналото тяло на чудовището. Дългият като нож камък се забоде леко и изпитателно в повърхността на тялото само на три сантиметра от мястото под което се намираше неговия мозък. После юмрукът се вдигна и замахна. Остра болка прониза биолога и го накара да се усети като ранен звяр.

— Мисля, че не е достатъчно дълга — каза МакКарти, отново сгъна ръката и удари по същото място. — Не — замисли се над резултата. — Ще ни потрябва още доста време. — после се обърна към съратника си. — Майор Хамс, сега ще опитам отново, а вие доложете, дали сте забелязали някаква реакция в стеблата на очите на Майстър.

Болката разкъсваше нервите на Джордж. С едното си вече полусляпо око той наблюдаваше за зародиша на ръка, който, за съжаление така бавно, растеше под долния край на тялото. А с другото като омагьосан следеше ръката на МакКарти, която бавно се издължаваше в неговата посока. Но странно, сякаш растоянието вместо да се съкращава, се увеличаваше.

Плътта на чудовището пълзеше на различни страни и увличаше мис МакКарти със себе си. А тя нанесе отново удар и в него вложи цялата си злобна сила. Но този път болката бе значително по-слаба.

— Майоре — запита гласът и, — какви са резултатите?

— Никакви — отвърна храбрият войник. — Май никакви. Между другото, струва ми се, че леко се придвижваме напред, мис МакКарти.

— Лъжете се жестоко — отвърна тя. — Изтласкват ни назад. Бъдете бдителен, майоре!

— Не — запротестира Хамс, — ние наистина се движим в посока на гората. Ей богу, аз съм отпред, а вие ме следвате.

— Майор Хамс, аз се движа напред, а вие ме следвате, ясно ли е!

Джордж се огледа и видя, че и двамата са прави. Тялото на чудовището бе загубило закръглената си форма и се разтягаше в направление Хамс — МакКарти. По средата се бе образувало нещо като пояс. Вътре също всичко бе в движение.