Читать «Двама са много» онлайн - страница 17

Четирите мозъка сега се намираха не в ъглите на квадрат, а на правоъгълник.

Нишките на гръбначните мозъци също бяха изменили разположението си. Неговият мозък и този на Вивиан сякаш си запазваха местата. Докато тези на Хамс и МакКарти се отдалечаваха.

Изглежда съществото meisterii се делеше на две, след като бе достигнало маса около двеста килограма; при това разпределяше съквартирантите поравно във всяка своя половина: Хамс и Майстер в едната, МакКарти и Белис в другата.

Джордж се досети, че при следващото деление всяка особа ще бъде принудена да се ограничи с един мозък, а при още едно — отново ще се появи чудовището в първоначалното му състояние: незаселен, скрит и очакващ поредната жертва, която ще има нещастието да се спъне в него.

Но следователно, подобно на обикновената амеба, този удивителен организъм е безсмъртен. Ако се изключат нещастните случаи, той никога няма да умре, а само ще расте и ще се дели.

За съжаление, иначе стоят нещата с квартирантите му — тъканите им стареят и умират… Но всъщност, така ли е това? Нали нервната тъкан не може да расте, а при него и мис МакКарти тя се разрастна. Никакво съмнение: новата им нервна тъкан не можеше по никакъв начин да бъде от старата. Тя е копие, имитация, създадена от организма на чудовището по модел на чуждеродните образци.

Но копието не отстъпваше по нищо на оригинала — новата и стара тъкан проникваха една в друга, аксоните се протягаха към дендритите и в резултат мускулите се съкращаваха и отпускаха по команда. С други думи, копието работеше изправно. Следователно, когато нервните клетки се състарят, те ще бъдат заменени. И в края на краищата и последната негова клетка ще умре и ще изчезне първоначалната система, човекът напълно ще премине в структурата на чудовището, но „различието, което не поражда различие, не е различие“. В същност, квартирантът ще продължи да бъде квартирант, но вече безсмъртен.

Освен ако няма нещастни случаи.

Или убийства!

— Майор Хамс — казваше през това време МакКарти, — не карайте хората да ви се смеят. Защо се опитвате да ми напълните главата с разни глупости? Нали ако сте прави, то усилията ни ще са насочени в противоположни посоки и ще разкъсат това същество.

МакКарти за нищо не се досещаше. Е, да мисли каквото си ще, това ще я лиши от възможност да действува, а през това време и делението ще завърши… Не, така не става. Самият Джордж бе извън досега й, но какво ще стане с Белис? Нейният мозък и този на МакКарти се сближаваха…

Какво да прави? Ако предупреди по някакъв начин девойката, това означава да обясни и на МакКарти истинското положение. Но ако това я насочи по лъжлива следа…

Внезапно се досети, че няма никакво време. Ако той не греши и общуването се осъществява, благодарение на някаква физическа връзка, но тази връзка дълго няма да издържи. Поясът между двете двойки мозъци непрекъснато се увеличаваше. Той се реши.