Читать «Двама са много» онлайн - страница 23

После изминаха тридесетте километра до лагера на Федерацията. Застанаха на хребета на планината и погледнаха на юг през малката спретната долчинка. Там се издигаше слабо но зловещо сияние. Там железните машини изхвърляха от себе си потоци метал с който да нахранях фабрикаторите, които от своя страна бълваха безброй космически кораби.

— Ние там няма да се върнем, нали? — каза Вивиън.

— За нищо на света — спокойно отвърна Джордж. — С течение на времето те сами ще дойдат при нас. Ние ще чакаме. Ние сме бъдещето!

И още нещо трябва да се каже, изглеждаше дреболия, но важна за Джордж. Говореше любовта му към завършеност — един период бе минал, започваше друг. Най-после намери подходящо име за откритието си: не бeше вече някаква си там meisterii, а Spes hominis — Надеждата на човека.

info

Информация за текста

Damon Knight

Four in One, 1953

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|ДВАМА СА МНОГО (психологическа фантастика)]]. 1993. Изд. Неохрон, Пловдив- Пловдив. SF Трилър, No.15. Съставител: Николай СТРАНСКИ, Иво ХРИСТОВ. Превод: Красномир КРАЧУНОВ, Ивайло РУНЕВ.

С илюстр. Формат: 120×165. Страници: 192.

Съдържание: [Въведение: Психологическа фантастика?] — с.2;

[[151|Двама са много]], Деймън НАЙТ — с.3;

[[1052|Механическото его]], Хенри КАТНЪР — с.47;

[[1357|Какво щастие е да си блобъл]], Филип К. ДИК — с.113;

[[686|Господарят на хилядите слънца]], Пол АНДЕРСЪН — с.141;

Енциклопедия на световната фантастика [част VII — неуказано] (БРЪНЪР-БЪЛГАРИЯ) — с. 185;

Реклама — с.192.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/151]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40