Читать «Двама са много» онлайн - страница 14

— Е, какво пък… — отвърна майорът. — Работата е там, че… Аз предполагам, че вие сте намерили начен да държите перото, Мис МакКарти?

— Глупак такъв! — отсече тя. — Естествено! Аз направих ръка.

— Тогава съм съгласен. Е, да видим, какво има наоколо. Струва ми се, че в близката горичка…

Общото им тяло направи скок в посока гората.

Джордж се закова на място.

— Чакайте! — отчаяно заговори той. — Нека проявим мъничко благоразумие и първо свършим с храната, преди да тръгнем. Кой знае, кога отново ще ни се удаде отново да хванем свинско…

— Колко са големи тези същества, майоре? — запита МакКарти.

— Като ги преценявам на око, около шестдесет сантиметра дължина.

— И ние нагълтахме девет броя, нали?

— Около осем — каза Джордж. — Последните две, са изядени само наполовина.

— С други думи — пресметна МакКарти, — на всеки от нас се падат по две прасета. Разкошно. Съгласни ли сте, майоре?

— Грешите, мис МакКарти — възрази съвсем сериозно Джордж. — Вие пресмятате в човешките мащаби потребностите в храна, докато този организъм има съвсем друг начин на обмяна на веществата, а и масата му е три пъти по-голяма от нашите четири тела. Съдете сама, само двадесет часа след като ни погълна това същество изгладня. А по вашите замисли, то трябва да издържи до утре сутринта.

— Правдоподобно е — каза Хамс. — Изобщо, мис МакКарти, предлагам, да се запасяваме с провизии, винаги когато имаме възможност. При такива темпове на зареждането, ние ще изгубим максимум около половин час.

— Съгласна съм. Но се постарайте, да стане по-бързо.

Те се запътиха към следващата двойка жертви. Джордж трескаво съобразяваше. С МакКарти бе безполезно да се спори. С Хамс — май също. Впрочем, защо да не опита? Ако само убеди майора, то и Белис би се присъединила към тях. Това май е единствената им надежда.

— Хамс — каза той, — представяли ли сте си поне за миг, какво ни очаква, когато се върнем?

— Вие сами разбирате, че това не е в задълженията ми. И го предоставям на вас, техничарите.

— Не става за това, а за съвсем друго. Представете си, че вие сте шеф на такава група, като нашата, и не ние, а други четирима са попаднали в този организъм…

— Какво, какво? Нещо не разбирам…

Джордж търпеливо повтори отново всичко.

— Аха, разбирам. Е, и какво от това?

— Какво бихте заповядали вие?

Хамс се замисли само за миг.

— Ще предоставя съществото на биологическата секция. Какво друго мога да направя?

— А не ви ли се струва, че ще издадете заповед, веднага да се унищожи, като възможна опасност?