Читать «Двама са много» онлайн - страница 13

Джордж погледна назад и видя животното да лежи на земята неподвижно, било мъртво, било в безсъзнание.

Настигнаха още едно и само го докоснаха. „Наркотик — като оззарение премина през главата на Джордж. — Достатъчно е едно допиране. Ха така, още едно и още едно. Разбира се, че можем да ги смелим — помисли с облекчение. — Чудовището смила плячката си избирателно, иначе не би могъл да остави недокосната нервната ни тъкан“.

Четири. Шест. Последваха три наведнъж, когато стадото се сби в купчина и така преодоля теснината между гората и стръмния бряг на реката. Последваха още две, които незнайно защо тръгнаха в паника обратно по следите си. И още четири, които се откъснаха от стадото…

Останалите се скриха във високата трева на върха на склона. Петнадесет животни бяха полегнали в нишка по изминатия дотук път.

Джордж се върна при първата жертва.

— Приседнете, Хамс — каза той. — Нека влезем под него, но така, че главата му да остане навън.

— Защо? — попита войника.

— Надявам се, че не искате, мозъка на животното да се окаже сред нас? Откъде да знаем, колко мозъка може да вмести тази твар. Ами ако се окаже, че тя предпочете нов мозък вместо някой от нашите? Но едва ли ще се отказва от нечия нервна система, ако ние се въздържим да поглъщаме и главата…

— О-ле-ле! — простена слабо Вивиан.

— Моля за извинение, мис Белис — с разкаяние произнесе Джордж. — Впрочем, всичко би било не така неприятно, ако не си давахте такава свобода на въображението. Е, не е като да има хранителни смукала или…

— Добре де — каза тя. — Само да не говорим за това, моля ви.

— Аз също мисля така — вмъкна се и Хамс. — Нужен е повече такт, Майстър. Нали така?

Упрека би възприен. Джордж съсредоточи вниманието си на тялото на животното, което се намираше сега отгоре над чудовището, между него и Хамс. То плавно потъваше в желатиновата плът и биваше обвивано в непрозрачен облак.

Когато то почти изчезна и главата се отдели от туловището, те се преместиха на следващото. Този път, по предложение на Джордж, те „захапаха“ едновременно две тела. И постепенно раздразнението изчезна нанякъде, те започнаха да се чувствуват радостни, весели и доволни. Ученият откри, че отново може да мисли последователно и да не изпуска важни логически звена.

Те се справяха с деветото или десетото животно и Джордж с упоение бе предоставил на въображението си да рисува сложната циркулационна система на чудовището, когато изведнъж МакКарти изведнъж наруши мълчанието:

— Аз намерих начин да се върнем в лагера по съвсем безопасен начин — изрече с обичайния си твърд начин. — Започваме незабавно!

* * *

Объркан и ужасен Джордж естреми поглед към мястото, където се намираше мозъка на МакКарти. Нещо влакнесто се подаваше от нейната страна, по нещо напомнящо (всъщност такова си и беше) карикатурна, но напълно оформена ръка. Пред очите му тя се протегна, напипа едно трънче и го измъкна.

— Майор Хамс! — каза МакКарти. — Нареждам ви, да намерите веднага следните предмети. Първо: повърхност годна за писане. Това може да бъде широк и светъл лист, достатъчно сух, но в никакъв случай чуплив. Или дърво, от което може да се свали част от кората. Второ: оцветяващо вещество. Например, някакви ягоди с подходящ сок. Всъщност и проста кал ще ни свърши същата работа. Трето: Клонче или парче тръстика за перо. Когато ме насочите към тези неща, аз ще напиша докладна, в която ще опиша бедственото ни положение. Вие ще я прочетете и ще ми посочите грешките, които ще поправя. Когато я изготвим, се връщаме в лагера през нощта и ще я поставим на видно място. После се отдалечаваме и когато докладната бъде прочетена, езлизаме отново. Майоре, започвайте!