Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 215

Шибана тъмнина, мина му през ума. Но след миг забеляза смътната светлина иззад завесата на една врата на втория етаж. И в същия момент видя огромното туловище до нея.

Х’нрих вероятно беше отличен телохранител срещу обикновени гости.

Стен не беше обикновен гостенин.

Х’нрих зърна проблесналото в сумрака острие. И само него.

Стен измъкна ножа от шията му — беше изчислил силата на удара, така че не се наложи да бере ядове с търкулнала се в коридора глава, — сграбчи отпуснатото тяло и полека го пусна на пода. Прибра ножа, избърса избилата по лицето му лепкава пот и пое дълбоко въздух.

Проблемът беше не какво предстои да се случи, а какво ще се случи след това. И най-вече дали щеше да успее да се измъкне, преди да е настъпила суматохата.

Защо не.

Извади двете гранати от колана си и завъртя циферблатите на десет секунди.

Хайде, момче. Не се шубелисвай.

Извади пистолета от кобура и отметна завесата.

В стаята имаше седем създания. Едно беше облечено в парадна униформа — беше лорд Вихман. Стен натисна спусъка и сноповете АМ2 се замятаха из помещението. Четири от тях разкъсаха Вихман на парчета. С другата си ръка Стен метна гранатите към командния пулт и побягна.

Разнесоха се викове и крясъци, отвън някой започна да стреля.

Стен хукна нагоре по стълбището, едва не се строполи в някаква зейнала асансьорна шахта и стигна до покрива. Погледна към отсрещния — преценяваше с очи, че може да го достигне със скок, но с мозъка си, че не е никакъв Килгър… и в следващия миг скочи.

Скочи на повече от метър от стрехата. Май започваш да ставаш страхливец, мина му през ума.

После потъна в нощния мрак. Връщаше се в Колдиез.

Върна се, за да дочака катастрофата.

Щом видя ослепителните лъчи на прожекторите да ближат стените на Колдиез, разбра, че няма да може да се върне по пътя, по който се беше измъкнал, и за пореден път мина през тунела.

Вирунга го осведоми за ситуацията. Бяха забелязали разполагането на експлозивите. След оттеглянето на таанците четирима храбри мъже и жени опитали да ги обезвредят — и и четиримата бяха загинали.

Не, помисли си Стен, без да го сподели, че биха свършили кой знае каква работа. Предполагаше, че експлозивите са не само настроени поотделно, но са и капани за неуки. Романтичните времена, когато детонаторът се настройваше само на секунди преди взрива, бяха отминали преди векове.

— Заповядах — обясни Вирунга — всички да се изтеглят от стената. Ако Колдиез не се сгромоляса върху главите ни… ще възстановим стрелковите позиции след взривовете. — И запита с надеждата да получи отговор: — По-добри предложения?

Стен нямаше. Килгър, който се върна след около час, също.

Огледаха се за място, където да се скрият.

Вихман може и да беше мъртъв, но бойците му продължиха сражението.

Взривовете изтрещяха — по разписание.