Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 213

Мерникът на минохвъргачката беше нагласен и две мускулести дами, ВИП заложнички, нагласиха детонаторите в минохвъргачния снаряд, натъпкаха го където трябва, изтичаха встрани и приклекнаха.

Минохвъргачката избумтя. Стен проследи как лъкатушещият отломък от тръбопровода се издига високо в небето, завива и се спуска надолу. Първият снаряд удари блокиралия трак право в двигателя и експлодира. Танкът също се взриви и люковете му се разлетяха — поразяваха пехотинците наоколо като шрапнели.

И на това място настъплението беше блокирано.

Естествено Изби и минохвъргачният екип бяха убедени, че първото точно попадение доказва майсторлъка им. И се възгордяха. По-късно предпочитаха да не си припомнят, че през останалата част от деня нямаха нито едно точно попадение.

И в този момент пехотата атакува.

Настъпваха предпазливо, като използваха прикритието на постройките и развалините. Но рано или късно трябваше да излязат на открито.

Стен методично изтрепваше един по един пехотинците от цяла една рота, които си мислеха, че са в безопасност, и се спотайваха зад една солидна канара. И други точни стрелци, вече свикнали с личното си оръжие, ги изтребваха методично.

Но засега защитниците на Колдиез все още губеха.

Войските на Вихман постепенно стягаха обръча около Колдиез. Просто бяха прекалено много.

Единственото оцеляло на върха на втората наблюдателна кула картечно гнездо беше улучено с три точни попадения от друг тежък танк, който обстрелваше иззад останките на другарчето си. Таанските снайперисти също стреляха — от покривите на сградите.

Недалеч от Стен една военнопленничка притича между два зъбера и в следващия момент рухна на колене — вече с отнесена от изстрелите глава.

— Тия гвардейчета няма ли да земат да поотдъхнат малко? — подметна Алекс.

Стен отчаяно се надяваше това да се случи.

Главен сержант Риналди Ернандес неведнъж се беше питал какво ще се случи, ако оцелее достатъчно дълго в затвора, за да грабне оръжие в ръце. Дали ще може да убива, за да отмъсти отговорните за смъртта на неговия внук?

Оказа се, че може.

Ернандес беше докопал някаква огромна пушка, дълга почти колкото него, която изстрелваше единични снаряди с размера на пурата му, която ужасно му липсваше. Беше някакво древно оръжие, снабдено с оптически мерник, истинска музейна рядкост.

Но много ефикасна антика.

Ернандес засече мишената с мерника — някакъв таанец в седалката на една гравшейна. Пое дълбоко въздух. След това изпусна половината и задържа дъх. Освободи с пръст предпазителя и премести пръста върху спусъка. Натисна го и прикладът се стовари върху рамото му.

Когато видя вехторията му, Килгър я кръсти „динозавърски трепач“.

— Тъй като би могъл да убиеш динозавър — уточни Стен.

— Аха, кат’ нищо ще утрепе и динозавър.

Не беше лъжа. Пушката риташе яко. Ернандес беше почти сигурен, че дори да не е счупила рамото му, поне го е навехнала.

Но положението на целта беше много по-тежко.

Стрелецът в гравшейната успя само да забележи, че липсва тазът му, преди да издъхне.