Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 198

Втората катастрофа бяха некадърните, необ– или недоучени таански оръжейници. Компютърните симулации не съответстваха на реалната бойна обстановка.

Техниците за откриване на целите подаваха погрешни данни за местонахождението им, а мерачите „губеха“ целите или — което беше още по-лошо — самите изстреляни ракети. Артилеристите объркваха картечни серии, които би трябвало да са унаследили генетично след толкова поколения. Пълначите объркваха бутоните и насочваха ракетите обратно към оръжейните хранилища и ги смилаха на кайма.

Третата катастрофа бяха самите нови неизпробвани оръжейни системи. Обстрелът с „Нах’кал“ би трябвало да е стопроцентов. В действителност бяха задействани под седемдесет и пет процента от изстрелващите устройства.

Останалите отрекоха да са зареждани, да са имали достижими цели или просто не се включиха. Цял комплект катапулти действаше на автоматичен режим, но двигателните ракетни системи не се включиха след изстрелването. Десетки ракети „Нах’кал“ бяха запокитени в пространството, а на всичко отгоре един волнонаемен предизвика късо съединение в системата и се самоекзекутира.

Но тактическите не преставаха да нанасят удари със своите корабоубийци.

Един удари „Форез“ и експлодира във вече опразненото от тактическите кораби хранилище. Екипите по контрола на авариите си проправиха път през бушуващите пожари и успяха да укротят пламъците за минути.

След това първата флотилия се опита да се измъкне.

Пет кораба успяха.

Но вниманието на таанците беше привлечено от втората флотилия. Беше им заповядано да унищожат ескортиращите.

Повечето успяха.

Таанските разрушители се мятаха като обезумели под индивидуално управление. След катастрофата с ракетите „Нах’кал“ оръжейникът на „Форез“ нямаше особено желание да им оказва съдействие. Девет разрушителя се нажежиха до бяло, преди офицерът да даде заповед за изстрелване.

„Форез“ изплю двайсет насочвани от оператор корабоубийци с далечен обхват и те се понесоха в търсене на мишени.

Управляваната безупречно флотилия избълва контраракети „Фокс“ и „Гоблин“ срещу обемистите таански корабоубийци. Обърканите оператори изгубиха и целите, и управлението. Поради прекъсване на управлението ракетите послушно се самовзривиха.

Имперските тактически отново нападнаха. Четири от тях се насочиха към крайцера.

Три удариха стария кораб и той се разтресе и се разцепи на две половини, които се понесоха безцелно със същата скорост и бяха засечени от разузнавателен кораб след три зем-години. Прекалено късно за шепата оцелели таанци.

Тактическите удариха още веднъж и се насочиха към базата си.

Бяха направили необходимото.

Във фланговете дебнеха тежките бомбардировачи.

Атаго заповяда първия обстрел срещу нахлуващите имперски кораби да започне на изключително далечен обхват.

Дванайсет самонасочващи се чудовища се измъкнаха през люковете и двигателите им АМ2 се включиха. Всяко от тях имаше съставна управляема бойна глава с достатъчно КТ, за да унищожи град с размерите на столицата на Хийт. Ракетите, които бяха толкова нови, че имперското разузнаване дори не им беше дало кодово название, действаха безупречно.