Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 197

Жалко, че обикновено изтрепват хора, които не искат да стават герои. Пълна гадория, помисли си той, и нареди придвижването на цели флотилии срещу обречения кораб. Може би част от гнева му, мина му насмешлива мисъл, се дължеше на това, че дълбоко в себе си бе убеден, че отбелязването на точки е по-добър начин на воюване от касапниците.

Един техник изкрещя и Махони се извърна рязко.

— Кой те е учил да докладваш, по дяволите?

И зина, загледан в екрана, пред който седеше техникът.

От монитора го гледаше лейди Атаго.

— Какво е това, по дяволите?

— Излъчва се по всички канали от този приближаващ се таански кораб. Това е снимка. Никакъв звук. Никакво видео.

— Свети Кий-рист — изруга Махони. — Комуникационна връзка. Незабавно. Секретен канал до Първичен. Код „Рентгенов лъч“.

Кодът щеше да изпрати съобщението директно на Вечния император.

В старателно обмисления от него капан на Периферните светове се бяха хванали не само вълчетата — самата страховита вълчица беше на път да попадне вътре.

Две флотилии тактически кораби предприеха първата атака. Първата се понесе право напред с надеждата, че ъгълът на атаката ще е встрани от обсега на линейния кораб. Заповедта беше проста: ликвидирай линейния.

Това беше грешка. Системите за откриване на цели на „Форез“ можеха да засичат нападателите под всеки ъгъл, а оръжейните му системи — да изстрелват ракети във всички посоки.

Тактическите би трябвало да бъдат унищожени дори на светлинни години зад прикриващите ги разрушители.

Корабите бяха нападнати — при това тежко. Пет от двайсет и петте оцеляха след сражението. Но не бяха унищожени и мина известно време, докато бъдат поразени двайсетте.

Първата катастрофа би трябвало да е твърде неприятна изненада. Таанците за първи път бяха конструирали линеен кораб с вътрешни хангари, в които бяха натъпкани шестнайсет тактически.

Люковете зейнаха и тактическите удариха.

Но войната беше тежко бреме за таанските пилоти. Младите създания, закопчани в ремъците на полууправляемите ракети, наречени тактически кораби, бяха обречени на почти сигурна смърт. Шестнайсетимата пилоти имаха общо по-малко от 8000 реални зем-часа полет. Преди войната това беше нормативът на един завършил стажант и нищо повече.

Пилотите на таанските тактически кораби се отнасяха с презрение към капризи като тактически хватки за измъкване, отклоняване и заблуда на противника — не че изобщо ги владееха, особено при стълкновение с опитните имперски офицери, натрупали хиляди и хиляди акции с напрегнато втренчени погледи и стиснати зъби.

Тактическите съществуваха само броени секунди. Нанесоха един-единствен удар — при това срещу един от собствените си разрушители. Но бъркотията от изстреляни ракети раздроби на парчета и без това объркания таански боен ред.

Застанала на мостика, Атаго бе съвсем безизразна. Не беше очаквала кой знае какво от тактическите — но това вече беше пълен абсурд. И все пак беше самата реалност. Издаде следващите си заповеди.

Главният оръжеен офицер вече беше избрал системата. И нареди масиран обстрел с „Нах’кал“ — самонасочващи се ракети „кораб-кораб“ със среден обхват на действие.