Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 15
Алън Кол
— Следователно вие ни гарантирате, че тази ваша програма ще реши проблема?
— Не гарантирам нищо — изръмжа Пастур. Нямаше да се хване в този капан. — На първо място програмата е експериментална. Ако не проработи, няма да ни коства нищо, особено след като заплащам разходите от собствения си джоб.
— Добре. Много добре. Отговорихте почти на всички мои въпроси. Но едно нещо все още ме тревожи.
— Какво по-точно?
— Управлението на първия затвор. Забелязвам липса на задоволителен опит в тази област.
Ето какво било, помисли си Пастур. Вихман искаше свой човек на някакъв ключов пост. Дали беше някой, с когото хората на Пастур можеха да се сработят? Не разполагаше с достатъчно време, за да разбере. Трябваше да вземе светкавично решение.
— Вероятно бихте могли да помогнете в това отношение, милорд — предложи той угоднически.
— Удовлетворен съм — обяви Вихман.
Около масата премина вълна на облекчение.
— Още веднъж — продължи старшият секретар, — има ли против?
След миг ЗВС № 525–117 вече беше закон. Лейди Атаго постави още една отметка в списъка си. Оставаха само няколко точки, преди да дойде редът й да направи обръщение към Върховния съвет. Въпреки че това щеше да е дебютният й доклад като пълноправен член на управителното тяло, не изпитваше никакви притеснения.
Атаго разполагаше със списък от факти, свързани с войната. За нея нямаше никакво значение дали тези факти са потискащи, или оптимистични. Чувствата, които докладът щеше да провокира у нейните колеги, не бяха нейна грижа.
За нея беше пределно ясно, че се придвижват с голяма скорост към решителен момент във войната. А и на останалите би трябвало да е достатъчно ясно, че начинът, по който се развиеха събитията в близко бъдеще, щеше да определи кой ще е окончателният победител и кой победеният. Така или иначе беше изпълнена с увереност, че планът, който двамата с лорд Феерле отчасти вече бяха приложили на практика, ще осигури окончателната победа на Таан.
— … специален доклад на лейди Атаго… Убеден съм, че всички ще…
На Атаго не й се слушаха рутинните баналности на старшия секретар и щом чу името си, се изправи.
Фигурата й внушаваше респект дори сред същества, които не се впечатляваха лесно, и тя напълно осъзнаваше този факт. Беше доста по-висока от повечето таанци, а тъмната й коса се спускаше като вълна почти до кръста. Очите й бяха огромни, устните щедри, а сочното й тяло изглеждаше съвършено в стегнатата униформа.
Съблазнителната й външност би могла да подведе само глупак: единствената страст на лейди Атаго беше войната.
— Уважаеми членове на Съвета — започна тя. — Скоро ще разполагате с пълния ми доклад, затова няма да ви отегчавам с подробно изложение на неговото съдържание. По-късно можете да прегледате фактите на спокойствие. Ето накратко на какъв етап сме в момента. От самото начало успяваме да поддържаме превъзходство над противника. Отвоювахме обширни зони от Империята. Две са основните причини за нашите успехи. Първо: винаги сме готови да рискуваме всичко, Второ: самият размер на военната машина на Императора работи в наша полза. Докато неговите сили успеят да реагират, вече е станало твърде късно. Това свое преимущество обаче сме на път да изгубим.