Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 14

Този път не беше Пастур. Беше Вихман. А № 525 означаваше, че законопроектът е на Пастур. Всички членове на Съвета се приведоха напред с блеснали очи в очакване на интересен сблъсък. Единствено председателят Феерле и лейди Атаго запазиха самообладание. Атаго се отнасяше към политическите интриги от всякакъв порядък с презрението на военен.

Пастур се отпусна на стола си в очакване.

— Доколкото разбирам предложението — продължи Вихман, — изграждаме програма, чрез която ще разчитаме на военнопленници за създаване на наши оръжия. Дотук прав ли съм?

— Неточно формулирано — отговори Пастур, — но принципно основателно. Какъв е въпросът ни?

— Съвсем елементарен: войник, който капитулира, е страхливец. Така ли е?

Пастур кимна в знак на съгласие.

— Страхът е заразен. Боя се, че предприемаме огромен риск по отношение на моралния аспект на собствената си работна сила.

— Няма никакъв риск — изсумтя Пастур. — Ако се бяхте погрижили да се запознаете с моя план, не бихте задали подобен въпрос.

— Прочетох предложението ви — отвърна с категоричен тон Вихман. — И продължавам да го задавам.

Пастур въздъхна. Даваше си сметка, че Вихман го притиска съзнателно. Запита се какъв компромис би трябвало да предложи и дали това не би осуетило успеха на плана му.

— В такъв случай действително заслужавате отговор — каза той, като неуспешно се опита думите му да прозвучат саркастично. — Проблемът, който се опитваме да поставим, е прост за описание, но труден за решаване. Разполагаме със заводи и материална база в почти достатъчни размери, за да спечелим настоящата война. Но работната ни сила за ръководство на машините е по-малко от половината от необходимата. Аз съм преди всичко бизнесмен. Щом забележа някакъв проблем, незабавно се заемам с разрешаването му. В много случаи решението се намира в друг проблем и при късмет биха могли да бъдат решени едновременно два проблема.

— Като например?

— Огледах се за излишък от хора. И го открих в нашите военнопленнически лагери. Но това е само върхът на айсберга. Нашите най-тежки недостатъци са в областта на техническите умения. Така че не всеки военнопленник би свършил работа. Къде да бъде открит най-големият резервоар?… Сред смутителите естествено. И най-вече рецидивистите.

— Що за логика? Нима един закоравял затворник е сравним с надарено създание? — попита Вихман.

— Логиката е елементарна. Щом тези затворници са оцелели през цялото това време, това означава, че затворническите ни власти са имали достатъчно мотиви да не ги ликвидират. Това ми подсказа интуицията и след като направих проучване, това се оказа напълно основателно. Въпреки всичко съм удовлетворен и доколкото ми е известно, милорд, същото се отнася и до останалите членове на Съвета.

Вихман не обърна внимание на последното.