Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 101

Поне две вечери в седмицата работеше с Миа, която я посвещаваше в различни ритуали, а призори печеше сладкиши в малката си кухня.

Най-сетне имаше живота, за който винаги бе мечтала. Чувстваше сила, която струеше от нея като разтопено сребро, а любовта я изпълваше с топлота и я караше да сияе.

Имаше моменти, когато Нел усещаше как Зак тихо и спокойно я наблюдава, сякаш очаква нещо. Тогава я обземаше чувство за вина. Всеки път, когато проявеше малодушие и не обърнеше внимание на тези погледи, и двамата оставаха разочаровани.

Намираше разумно оправдание за това. Беше щастлива, имаше право на спокойствие и радост. Само преди година бе рискувала живота си и по-скоро би се разделила с него, отколкото да го изживее в капан и във вечен страх. Месеци наред се бе крила, бе живяла сама, винаги на път, подозрителна към всеки шум. Нощ след нощ се бе будила от кошмари, обляна в хладна пот. Ако заключеше това време в кутия и изхвърлеше ключа, никой не би имал право да я упрекне. Единствено настоящето бе от значение за нея. Даваше на Зак всичко, което можеше за момента. Беше така убедена в сигурността на убежището си на Трий Систърс, както в неизбежността на смяната на сезоните.

С последните каталози за кухненски уреди и новия брой на списание за кулинарно изкуство под мишница, Нел излезе от пощата и се отправи надолу по главната улица към пазара. Курортистите си бяха заминали и на тяхно място пристигаха туристи, изгарящи от желание да разгледат растителността на Нова Англия, когато е най-пищна.

Не би могла да ги упрекне. Островът бе покрит с великолепни ярки багри. Всяка сутрин от прозореца на кухнята си самата тя наблюдаваше как листата на дърветата в градината й стават огненочервени. Понякога вечер се разхождаше по плажа просто за да види как над водата се спуска мъгла, която забулва шамандурите и се стели над безкрайната морска шир.

Сутрин земята заблестяваше от лека слана, която се разтопяваше още при появата на първите слънчеви лъчи и се превръщаше в малки капчици по стръковете трева, подобни на сълзи върху мигли.

Понякога валеше проливен дъжд, след който целият свят заблестяваше, сякаш се намира под стъклен купол. Нел също бе под този купол — защитена, на сигурно място, далеч от забързания свят отвъд морето.

Духаше хладен вятър, който проникваше през пуловера й. Махна с ръка, когато съзря познати лица, спря се на кръстовището, за да изчака преминаващите коли, и после с безгрижна походки навлезе в пазара да купи свински котлети, които бе решила да приготви за вечеря.

Памела Стивънс, която случайно се бе озовала на острова заедно със съпруга си Доналд, издаде лек вик на изненада и свали прозореца на наетото BMW.

— Няма да спра пред нито един от тези магазини, Памела, колкото и необикновени да са. Почакай да намеря подходящо място за паркиране.

— Току-що видях призрак.

Тя се отпусна на седалката и сложи ръка на гърдите си.

— Наоколо има вещици, а не призраци.

— Не, не, Доналд. Хелън Ремингтън, съпругата на Евън Ремингтън. Кълна се, току-що видях духа й.