Читать «Аутопсия» онлайн - страница 5

Мъртвите са беззащитни — оскверняването на тялото на тази, както и на останалите жени, тепърва започваше. И аз знаех, че няма да приключи, докато Лори Питърсън не бъде обърната наопаки, докато всеки сантиметър от тялото й не бъде сниман и показан на експерти, полицаи, адвокати, съдии и съдебни заседатели. Щяха да последват мисли и коментари за физическите й атрибути или пък за липсата им. Щеше да има майтапи в студентски стил и цинични подмятания и в съда щеше да бъде изправен не убиецът, а жертвата; нейната личност и начинът й на живот щяха да бъдат разгледани под микроскоп от всеки ъгъл, щяха да бъдат преценявани и понякога осъждани.

Насилствената смърт е обществено събитие и точно тази страна на моята професия най-много опъваше нервите ми. Правех каквото можех, за да запазя достойнството на жертвите. Но когато човекът се превърне в номер, в улика, която преминава от ръка на ръка, тогава съм в състояние да направя много малко. Когато има насилствена смърт, личният живот става публично достояние.

Марино ме изведе от кухнята, където остана полицаят да довърши разпита на Питърсън.

— Направихте ли си всичките снимки? — попитах аз.

— ОС-то са там в момента и посипват всичко с прах — каза той. Ставаше въпрос за момчетата от Отдела за установяване на самоличността, които работеха на местопрестъплението. — Казах им да гледат да избягват тялото.

Спряхме се в коридора.

По стените висяха няколко акварела, поредица от абсолвентски снимки на курсовете на съпруга и съпругата и една артистична цветна фотография на младата двойка с навити крачоли на фона на морето. Вятърът рошеше косите им, а лицата им бяха опалени от слънцето. В живота тя беше хубава, русокоса, с изящни черти и приятна усмивка. Посещавала е Браун, а после Харвард, където е следвала медицина. Мъжът й също е бил студент в Харвард. Навярно там са се запознали, тя, изглежда, бе по-възрастна от него.

Тя. Лори Питърсън. Браун. Харвард. С блестящи възможности. Тридесетгодишна. На прага на осъществяването на всичките си мечти. След не по-малко от осем изнурителни години медицинско обучение. Лекар. И всичко това — унищожено за няколко минути заради извратеното удоволствие на някакъв непознат.

Марино докосна лакътя ми.

Извърнах глава от снимките. Той ми показваше една отворена врата пред нас, вляво.

— Ето откъде е влязъл — каза той.

Помещението бе малко, с бели плочки по пода и тъмносини тапети по стените. Имаше тоалетна чиния, мивка и сламен кош за дрехи. Прозорецът на тоалетната беше широко отворен, квадрат тъмнина, през който се просмукваше влажен, хладен въздух и разклащаше бялото колосано перде. Отсреща, в тъмната гъста горичка, се чуваше съсредоточеното свирукане на цикадите.

— Мрежата е изрязана. — Марино ме погледна с безизразни очи. — Облегната е на задната стена. Точно под прозореца има градинска пейка. Изглежда, я е придърпал, за да може да се покачи.

Внимателно се вгледах в пода, мивката, капака на тоалетната чиния. Никъде не забелязах кал, петна или стъпки, но от мястото, където стоях, беше трудно да се види, а нямах никакво намерение да рискувам да замърся помещението.