Читать «Заклинателка» онлайн - страница 97

— Да не би да имам имунитет за това нещо? — попита той. — Защото не забравям нищо. Или ще ме удари всеки момент?

Теа го целуна. И след това се разсмя неудържимо.

— Не, не — отвърна тя през смях. — Нищо няма да те удари.

— Искаш да кажеш, че сме в безопасност? И че ти ще запазиш своите магически способности?

— Да! Да!

Наложи се да го убеждава дълго, докато най-накрая й повярва. Тогава изражението му се промени и лицето му беше озарено от ослепителната му усмивка. Той я грабна в обятията си, после изскочи от джипа и започна да крещи:

— Само така! Браво на теб, Блейс! Само така!

— Ерик!

Той блъскаше с юмруци по джипа.

— Ерик, влез в колата, идиот такъв. Наоколо може да има Нощни хора. Сетне, все така засмяна и преливаща от обич, от чувство на благодарност и облекчение, тя каза: — Ела тук. — И протегна ръце.

Той скочи обратно в колата. Телата им се допълваха съвършено. Ръцете му обгръщаха раменете й, а дъхът му беше в косите й.

— Толкова съм щастлив! — прошепна той. — Обичам те, вещице.

Теа се смееше и плачеше едновременно.

— И аз те обичам.

Ерик целуна слепоочието й. Тя целуна бузата му. След това той доближи устни до нейните и остана така дълго. И Теа забрави да се смее, забрави, че светът около тях съществуваше.

Останаха да седят в тъмнината, облегнати един на друг, и просто дишаха. В безопасност. Завинаги свързани.

Теа преливаше от радост. Най-накрая беше с някой, който я познаваше. Някой, който виждаше това, което виждаше и тя. Нейната сродна душа! И те бяха свободни да бъдат заедно. Без да бъдат преследвани. Без да бъдат терзани от страх.

Беше изпълнена с щастие и спокойствие.

И с малко тъга. Тази нова свобода не дойде, без да заплати за нея. Въпреки всичко тя беше изгнаница, откъсната от семейството си. Завинаги беше изгубила баба си, а с Блейс можеше да се вижда само тайно. Беше пожертвала толкова много неща. Почти всичко.

Но не съжаляваше. Не и с топлотата и сигурността, която чувстваше в прегръдките на Ерик. Не и докато знаеше, че Нощният свят е спасен от надвисналата война и заплахата за човешките същества си е отишла.

„И сега какво?“, мислеше си тя.

Странно, но макар и да нямаше ясен отговор, тя не се страхуваше. Виждаше в ума си различни варианти на бъдещето и всички те й харесваха.

Сега щяха да отидат в дома на Ерик. Майка му щеше да бъде озадачена, но и великодушна. Роз както винаги щеше да бъде ожесточена, но и очарована. А след седмица Теа щеше да се върне в училище и щеше да се запише в класа по зоология.

После щеше да спечели стипендия за Калифорнийския университет, за да стане ветеринар и да лекува животните, използвайки магическите си способности да ги разбира. Или пък щеше да се увлече по екзотични животни и да стане биолог, пътувайки до далечни места и страни. А може би тя и Ерик щяха да си вземат някое кутре като Бъд и да напишат заедно книга, за да помогнат на хората да разбират любимците си.

Или щеше да намери Кръга на Зората и онези вещици, които искаха да забравят за тъмните времена на кладите. И може би заедно с тях щеше да положи ново начало, посвещавайки хората в изкуството на магията. И Розамунд щеше да порасне пламенна и горда, знаейки всички легенди за Елвиза.