Читать «Заклинателка» онлайн - страница 96

— Магазинът има ли прозорец, който да гледа към тази улица? — попита изведнъж Арадия.

Теа хвърли поглед към Блейс.

— Не — отвърна тя.

— Тогава можете да се сбогувате. След това ще се наложи да се преструвате, че не се познавате.

Теа я зяпна и усети в нея да се надига див необуздан пристъп на смях, който едва сподави.

— Сега разбирам защо си девица — прошепна тя. — Но разбра ли някой друг?

— Не мисля. Някои може да са заподозрели нещо, но смятам, че ще си държат устата затворена. Хайде, време е да се сбогувате.

Теа прегърна Блейс и дълго не можа да се откъсне от нея.

— Благодаря ти, братовчедке. О, Илития! Блейс, ще ми липсваш.

— Сега аз съм последната от рода Хармън — каза Блейс, опитвайки се да звучи самодоволно. — Ще имам своя собствена стая — добави тя малко по-убедително. — И ще си разчистя сметките с Шийна.

— С кого?

— А, да, всъщност ти не знаеш. Тя ни е издала. Това е една от малките приятелки на Тобаяс, от Кръга на Мрака. Изглежда, че той ни е шпионирал. Казал й е, че правим забранени магии, а тя пък е казала на баба.

— Сега това вече няма значение.

— Шегуваш ли се? Заради нея ще ме изпратят в Манастира. Непременно ще я убия. — Дрънкулките на Блейс иззвъняха, когато отметна глава.

После тя прегърна Теа още по-силно.

— Не знам защо искаше да бъдеш човек — прошепна тя. — Но се надявам, че си щастлива сега, когато имаш това.

— Блейс, моля те, не наранявай хората повече. Не забравяй, че те все пак са живи същества.

Блейс въздъхна уклончиво и каза едва чуто:

— Ще ми липсваш, сестричке.

Теа най-накрая я пусна.

Когато беше вече в джипа, Арадия се наведе към отворената врата.

— Чуй ме — каза тя бързо. — Това е всичко, с което мога да ти помогна. Спомняш си, че майка Кибела спомена Кръга на Зората. Чувала съм слухове, че има вещици, които се опитват да възродят тази общност. Вещици, които искат да забравят времената на Инквизицията и не съблюдават закона на Нощния свят. Не знам дали това е вярно, но ако ги има, би могла да се опиташ да ги откриеш.

Теа затаи дъх, окрилена от надеждата, която пърхаше в душата й.

— И още нещо — каза Арадия, усмихвайки се. — Носи се слух, че твоите братовчедки от рода Редфърн са започнали да се държат необичайно. Дори чух, че са си намерили сродни души сред хората, също като теб.

Може да опиташ да се свържеш с тях и да разбереш каква е истината.

В очите на Теа блестяха сълзи.

— О, Арадия. Благодаря ти.

— Успех, Теа. И на теб, Ерик. И нека късметът съпътства и двама ви, където и да отидете.

Ерик, който стоеше тихо зад волана, се пресегна и докосна леко ръката й.

— Благодаря ти за всичко — промълви той и Теа разбра по гласа му, че е объркан и смутен, макар да се опитваше да го скрие.

После потеглиха. Теа се обърна, за да види как Блейс ставаше все по-малка и по-малка. Лек полъх развя косата на братовчедка й и тя отново заприлича на тайнствената и неразгадаема Афродита — богинята, която неизменно прави онова, което най-малко очакваш.

Ерик караше бързо, докато не се отдалечиха достатъчно от магазина. Сетне отби до тротоара на малка улица и погледна Теа.