Читать «Заклинателка» онлайн - страница 95

Тя пристъпи с усилие напред и целуна Теа по бузата.

Теа я прегърна, чувствайки за последен път топлината на крехкото тяло на старицата.

— Прощавай, бабо. Обичам те.

После Блейс се приближи, подавайки й бокала с две ръце. Изглеждаше някак необуздана и красива, косата й падаше като черен водопад около нея, а пръстите й около бокала бяха бледи.

— Сбогом — каза й Теа и взе чашата.

Блейс се усмихна.

„Време е — каза си Теа. — Не се колебай. Не го мисли.“

Тя вдигна бокала към устните си и отпи.

Леко се задави при първата глътка. Имаше вкус на…

Теа потърси очите на Блейс… Които бяха големи, сиви и лъчезарни. Те я гледаха невъзмутимо и настойчиво. Толкова настойчиво, че изразът им можеше да се тълкува като предупреждение.

Теа продължи да пие.

Чай. Разреден студен чай. Такъв беше вкусът на Чашата на забравата.

Шишето беше запечатано… Не е възможно Блейс да е имала време… Освен това върху корковата тапа имаше восък…

Умът на Теа работеше трескаво. Но беше достатъчно съобразителна да изпие голяма част от течността с надеждата, че когато и Ерик изпиеше своя дял, в бокала нямаше да остане нито капка и Кръгът нямаше да може да провери какво точно са пили.

Лицето на Теа остана безизразно, когато Блейс пое бокала от нея и го подаде на Ерик.

В очите на Ерик също трепна изненада, когато започна да пие, но не спря.

— Трябва да изпиеш всичко до края — каза Блейс, без да изпуска Теа от поглед.

И тогава Теа разбра всичко.

Блейс беше направила подмяната по-рано, когато бе използвала Чашата на Лета, за да заличи спомените на момчетата, чиято кръв беше взела по време на танците. Тя беше пресипала истинската течност някъде другаде, на нейно място беше наляла чай и накрая беше сложила печатите и всичко останало. И сега…

Когато Блейс взе бокала от Ерик, Теа почувства, че я обзема паника.

Това никога няма да мине! Те няма да се хванат. Но…

Теа взе ръката на Ерик и заби ноктите си в дланта му. Не посмя да му каже нито дума, не посмя дори да го погледне. Опитваше се да го спаси с мисълта си: Не казвай нищо, не прави нищо, просто ме следвай. Лицето й беше безизразно като на восъчна кукла.

Ерик стоеше до нея и мълчеше. Не знаеше какво става, не знаеше какво да очаква, но очевидно беше усетил ноктите на Теа. И доказа колко е умен, продължавайки да мълчи.

— Закривам събранието — каза баба й лаконично. — Блейс, изведи ги от къщата, докато са още дезориентирани. Би трябвало да могат да се приберат сами. — После тя се обърна, без да поглежда към Теа.

— Няма проблем — отговори Блейс.

— Аз ще дойда с вас — добави Арадия.

17

Те излязоха и тръгнаха към джипа на Ерик. Нощният въздух беше студен и нямаше луна. Теа държеше ръката си върху гърба на Ерик, готова да го побутне, ако се поколебае. Но той не го стори. Когато стигнаха джипа, Теа погледна крадешком към Блейс. Страхуваше се изразът на лицето й да не я издаде. Виждаше ли ги Арадия? Толкова отчаяно копнееше да прегърне Блейс за последен път!