Читать «Заклинателка» онлайн - страница 12

— Дойдохме тук миналия месец, малко преди началото на учебната година — каза Дани. Челото й се смръщи. — Но ако си нова тук, какво имаш предвид, като казваш, че не си ме виждала наоколо.

Теа въздъхна.

— Ами, сложно е…

Чу се звънецът. Двете момичета с неохота завъртяха глави към сградата и после се спогледаха.

— Искаш ли да се чакаме тук на обяд? — рече Дани.

Теа кимна, попита къде е кабинетът по френски и тръгна натам.

През следващите два часа тя се опитваше да слуша внимателно учителите си. Не знаеше какво друго да прави. Трябваше да се съсредоточи, за да държи образа на сиво-зелените очи далеч от ума си.

По обяд Дани я чакаше, седнала отпред на стълбите. Теа се настани до нея и отвори бутилка минерална вода и шоколадов йогурт, които бе купила от училищния павилион.

— Щеше да ми кажеш кога преди си била във Вегас — рече Дани.

Тя говореше тихо, целият двор беше пълен с деца, приличащи се на слънцето, с хартиени торбички в ръцете.

Теа зарея поглед към редица от цикасови палми и въздъхна отново.

— Аз и Блейс… майките ни са починали, когато сме се родили. Били са близначки. По-късно и бащите ни умряха. Така израснахме при различни роднини, местейки се от едно място на друго. Обикновено прекарваме летата си при баба Хармън, а през учебната година сме при някой друг. През последните години обаче… е добре, сменихме пет училища от десети клас насам.

— Пет?

— Да. Мисля, че бяха пет. Изида знае, може и шест да са.

— Но защо?

— Непрекъснато ни изключват — каза Теа кратко.

— Но…

— Вината е на Блейс — обясни Теа. Беше бясна на братовчедка си. — Непрекъснато се забърква с разни момчета. Имам предвид човешки момчета. И по някаква причина това винаги завършва с изключването ни. И на двете, защото съм твърде глупава и нито веднъж не казах, че тя е виновна за всичко.

— Не си глупава, сигурна съм в това. По-скоро си лоялна — каза Дани сърдечно и сложи ръката си върху нейната. Теа я стисна в отговор, трогната от тази проява на съчувствие.

— Както и да е, тази година бяхме в Ню Хампшир при чичо ни Гален… И Блейс го направи отново. Този път с капитана на футболния отбор. Казваше се Ранди Марик…

Теа замълча и малко по-късно Дани я попита:

— Какво по-точно се случи?

— Той опожари училището.

Дани изпухтя и прихна. После бързо стана сериозна.

— Извинявай, не е смешно, разбира се. Искаш да кажеш заради нея?

Теа се облегна на перилата от ковано желязо.

— Това се харесва на Блейс — каза тя мрачно. — Да има власт над момчетата, да обърква умовете им. Да ги кара да правят неща, които по принцип никога не биха сторили. За да докажат любовта си, така да се каже. Но проблемът е, че тя не мирясва, докато не ги съсипе напълно… — Теа тръсна глава. — Да беше видяла Ранди накрая… Направо изгуби ума си. Не знам дали някога ще се оправи.

Дани вече не се усмихваше.

— Такава власт… Сякаш е самата Афродита — промълви тя тихо.

„То си е така — помисли си Теа. — Афродита, гръцката богиня на любовта, която можела да превръща страстта в оръжие и така държала целия свят в ръцете си.“