Читать «Сабриел» онлайн - страница 9

Нещо подръпна физическото тяло на Сабриел и тя неохотно насочи сетивата си отново към света на живите, а в нея се надигна леко чувство на гадене, когато през изстиналото й от смъртта тяло премина топла вълна.

— Какво има? — каза един спокоен глас близо до ухото на Сабриел. Стар глас, белязан от силата на Магията на Хартата — мис Гринууд, магистрата на училището.

— Това е служител на Смъртта в призрачна форма — отвърна Сабриел, а вниманието й отново бе погълнато от съществото. То бе в средата на спалнята и все така целенасочено движеше краката си. — Няма свободна воля. Нещо го е изпратило в света на живите. Контролират го някъде отвъд Първата порта.

— Защо е тук? — попита магистрата. Гласът й звучеше спокойно, но Сабриел долови как в него се надигат символите на Хартата и се оформят върху езика й — символи, които щяха да отприщят мълнии и огньове, разрушителните сили на земята.

— Очевидно не е злонамерен, нито е опитал да нанесе някаква действителна вреда… — отвърна бавно Сабриел, докато мозъкът й обмисляше възможностите. Тя бе свикнала да разяснява чисто некромантските аспекти на магията на мис Гринууд. Магистрата й преподаваше Магията на Хартата, но некромантията не бе залегнала в учебната програма. Сабриел бе научила от своя баща повече, отколкото й се щеше да знае за некромантията… а и за самите мъртви.

— Не правете нищо засега. Ще опитам да поговоря с него.

Студът я скова отново, просмукваше се в нея, докато реката течеше около краката й, нетърпелива да я повлече и да я отнесе със себе си. Сабриел напрегна волята си и студът се превърна просто в усещане, лишено от опасности, а течението стана приятно вибриране за краката й.

Съществото вече беше близо, тъй като се намираше в света на живите. Сабриел протегна двете си ръце и плесна, а пронизителният звук отекна по-дълго, отколкото ако бяха някъде другаде. Преди ехото да утихне, тя изсвири няколко тона и те също отекнаха, мелодични звуци на фона на рязкото пляскане с ръце.

Съществото се сепна от звука и отстъпи назад, закривайки с ръце ушите си. Докато го правеше, изпусна чувала. Сабриел трепна от изненада. Досега не го бе забелязала, вероятно защото не очакваше да е там. Малцина бяха неодушевените същества, които обитаваха и двете царства — на живите и мъртвите.

Изненадата й бе още по-голяма, когато съществото внезапно се наведе напред и се хвърли във водата, а ръцете му търсеха чувала. Намери го почти веднага, но загуби опората си. Когато чувалът изплува на повърхността, течението повлече съществото надолу. Сабриел си отдъхна облекчено, когато го видя да се носи надалече, а после ахна, когато главата му се подаде на повърхността и то извика: