Читать «Сабриел» онлайн - страница 11

— Инструментите на баща ми — прошепна Сабриел. — Некромантските приспособления.

— Но върху звънчето са гравирани символите на Хартата… също и на дръжката! — намеси се магистрата, която гледаше надолу с възхищение. — Некромантията е Свободна магия, която не е под контрола на Хартата…

— Тази на баща ми беше различна — отвърна разсеяно Сабриел, все така взирайки се в звънчето, което държеше в ръката си, мислейки за кафявите, покрити с бръчки ръце на баща си, които държаха звънците. — Обвързваща, а не възкресяваща. Той бе верен слуга на Хартата.

— Ти ще ни напуснеш, нали? — каза внезапно магистрата, когато Сабриел върна обратно звънчето и се изправи, с меч в едната ръка и патрондаш в другата. — Току-що го видях в отражението на звънчето. Ти прекосяваше Стената…

— Да. Към Старото кралство — каза Сабриел с внезапно разбиране. — Нещо се е случило с татко… но аз ще го намеря… кълна се в Хартата, която нося.

Тя докосна знака на Хартата върху челото си, който проблесна за кратко, а след това угасна, сякаш това изобщо не се бе случвало. Магистрата кимна с глава и докосна с ръка челото си, където внезапно се появи светещ символ, засенчил целия ход на времето. Когато той избледня, от двете страни на спалнята започнаха да се чуват шумолене и слабо скимтене.

— Ще затворя вратата и ще обясня на момичетата — каза решително магистрата. — Най-добре върви и… се приготви за утре.

Сабриел кимна и излезе, стараейки се да съсредоточи мислите си върху практическата страна на пътуването, вместо върху това какво би могло да се е случило с баща й. Щеше да вземе такси възможно най-рано до Бейн, най-близкия град, а след това автобус до границата на Анселстиер, която гледаше към Стената. С малко късмет, щеше да пристигне до ранния следобед…

Извън тези планове, мислите й постоянно препускаха към Абхорсен. Какво би могло да се е случило, та да го задържи в смъртта? И какво всъщност можеше да се надява да направи тя, дори и да стигнеше в Старото кралство?

Глава втора

Границата в Анселстиер се простираше между два бряга, успоредно на Стената и може би на половин миля от нея. Спираловидната тел приличаше на червеи, приковани върху ръждивите стоманени колове; авангардни укрепления за мрежата от редуващи се окопи и бетонни бункери. Много от тези укрепления бяха предназначени да контролират територията зад тях, както и тази отпред, и почти същото количество бодлива тел бе опъната зад окопите, за да брани тила.

Всъщност границата с по-голям успех държеше хората от Анселстиер далече от Старото кралство, отколкото пречеше на нещата от Старото кралство да преминават. Всяко същество, което беше достатъчно силно, за да прекоси Стената, обикновено запазваше достатъчно от магическите си умения, за да приеме образа на войник, или да стане невидимо и да отиде където си пожелае, независимо от бодливата тел, куршумите, ръчните гранати и минохвъргачките — от които често нямаше никакъв ефект, особено когато вятърът духаше от север, извън пределите на Старото кралство.

Поради неблагонадеждната технология, войниците от граничния гарнизон на Анселстиер носеха брони върху бойните си униформи в цвят каки, имаха ленти за носа и шията върху каските си и ползваха изключително старомодни мечове с байонети в изтъркани ножници. На гърбовете си носеха щитове, или по-точно „малки брони, само за граничния гарнизон“, а фабричният цвят каки отдавна се бе изгубил под ярко оцветените полкови или лични обозначения. Въпросът с камуфлажа не стоеше на дневен ред за този конкретен пост.