Читать «Гола в смъртта» онлайн - страница 4

Докато прекосяваха стаята, и двамата извадиха по един флакон и напръскаха ръцете си отгоре и отдолу, за да ги покрият с плътен слой. На прага Ив напръска и подметките на ботушите си, за да не полепват по тях влакна, косми или дребни боклуци.

Ив вече беше много внимателна. При нормални обстоятелства щеше да има още двама следователи на местопрестъплението, с устройства, записващи звука и картината. Юристите щяха да чакат с обичайното си нетърпение да претърсят наоколо.

Фактът, че само Фийни е бил назначен с нея, означаваше, че трябва да се действа много предпазливо.

— Камери за сигурност във фоайето, асансьора и коридорите — отбеляза Ив.

— Вече маркирах дисковете. — Фийни отвори вратата на спалнята и я пусна да влезе първа.

Гледката не беше приятна. В съзнанието на Ив смъртта рядко бе спокойно религиозно преживяване. Тя беше ужасният край, който не правеше разлика между светец и грешник. Но това тук бе потресаващо, сякаш сцената умишлено е била нагласена с цел да шокира.

Леглото беше огромно, застлано с нещо, което по всяка вероятност бяха истински сатенени чаршафи с цвят на зрели праскови. Малки приглушени светлини осветяваха средата, където голата жена бе потънала в нежната извивка на люлеещия се дюшек.

Дюшекът се поклащаше неприлично с плавни, пробягващи като вълни, движения в ритъма на програмирана музика, която тихо се носеше откъм панела, отделящ леглото от стената.

Така както бе застинала, тя бе красива — изваяно лице, обрамчено от разбъркана червена коса с огнени отблясъци, смарагдови очи, взиращи се със стъклен блясък в покрития с огледала таван, дълги, млечнобели крайници, които, нежно полюшвани от движенията на леглото, извикваха в съзнанието образи от „Лебедово езеро“.

Но те не бяха нагласени така, че да се подчертае красотата им, а бяха разтворени неприлично и тялото на мъртвата жена оформяше един хиксообразен център на смъртта върху леглото.

Имаше дупка в челото, в гърдите и трета, която зееше ужасяващо между разтворените й бедра. Лъскавите чаршафи бяха опръскали с кръв, виждаше се и цяла локва, както и засъхнали капки и петна.

Кървави пръски имаше и по лакираните стени — като рисунки на смъртта, надраскани от някое зло дете.

Толкова много кръв не се виждаше всеки ден, а и миналата вечер й бе дошла в повече, затова не успя да възприеме сцената така хладнокръвно, както й се искаше.

Преглътна с мъка и се помъчи да изличи натрапчиво появяващия се образ на малкото дете.

— Направи ли видеозапис?

— Да.

— Тогава изключи това проклето нещо. — Тя си отдъхна, когато Фийни намери бутоните и спря музиката. Леглото забави движенията си и престана да се люлее. — Раните — промърмори Ив и пристъпи, за да ги изследва отблизо. — Прекалено чисти са за нож, но плътта е твърде разкъсана, за да са от лазер. — И изведнъж се сети — старите учебни филми, старите филми на видеото, старата порочност.

— За Бога, Фийни, тези рани приличат на рани от куршум.

Фийни бръкна в джоба си и извади запечатан плик.

— Който го е направил, е оставил и сувенир. — Той подаде плика на Ив. — Антика като тази вероятно върви по осем-десет хиляди за законна колекция и два пъти по толкова на черния пазар.