Читать «Гола в смъртта» онлайн - страница 2

Навлече една домашна роба, влезе в кухнята и програмира автоготвача за кафе — черно, и филийка — леко препечена. През прозореца проникваше силното бучене на въздушните транспортни средства, които пренасяха ранните пътници до офисите, а тези от нощната смяна — у дома. Беше харесала този апартамент още преди години, защото се намираше на място със силно натоварено въздушно и наземно движение, а пък тя обичаше шума и тълпите. Прозя се още веднъж, погледна през прозореца и проследи с очи гърмящия полет на един поостарял еърбъс, натоварен с хора, които нямаха късмета да работят в центъра или на собствените си компютри, чрез които обслужваха работните си места.

Извика „Ню Йорк Таймс“ на екрана и прехвърли заглавията, докато синтетичният кофеин мобилизираше организма й. Автоготвачът бе прегорил отново филията й, но тя все пак я изяде, с неясната мисъл, че трябва да поръча резервна част за машината.

Мръщеше се над една статия относно масовата забрана на дроидни кокершпаньоли, когато се появи съобщение за повикване. Ив превключи в режим на връзка и на екрана цъфна лицето на шефа й.

— Шефе.

— Лейтенант — кимна й той енергично и изгледа все още мократа й коса и сънения й поглед. — Инцидент на Двайсет и седма улица, Западен Бродуей, осемнайсети етаж. Назначена си да водиш разследването.

Ив повдигна вежди.

— Трябва да се явя в залата за проверка. В двайсет и два часа и трийсет и пет минути ликвидирах субект.

— Проверката е отложена — каза той без повече обяснения. — Вземи си полицейската значка и оръжието на път за инцидента. Разследването е „Код пет“, лейтенант.

— Да, сър. — Лицето му изчезна точно когато тя се отдръпна от екрана. „Код пет“ означаваше, че ще докладва директно на командира си и няма да има неразпечатани междуведомствени доклади, както и никакво сътрудничество с пресата.

С една дума, това означаваше, че тя ще работи самостоятелно.

Бродуей беше шумен и многолюден — едно празненство, на което буйните гости никога не свършваха. Уличният, пешеходният и въздушният трафик бяха отвратителни и задръстваха въздуха с тела и превозни средства. В отдавна отминалите дни, когато ходеше с униформа, тя си спомняше, че той бе притегателен център за отрепки и тълпи от туристи, така погълнати от шоуто, че не се сещаха да освободят пътя.

И в този ранен час от количките за храна, които предлагаха всичко — от оризена юфка до хотдог със соя за несекващите тълпи, се вдигаше пара. Ив мина покрай един шумен търговец край обвития в пара грил, а той вдигна среден пръст, за да я поздрави.

Ив паркира, заобиколи някакъв мъж, вонящ по-силно и от бутилката си бира, и стъпи на тротоара. Най-напред огледа сградата — петдесет етажа блестящ метал, които се издигаха към небето, сякаш изсечени с нож. Преди да стигне вратата, получи две предложения за секс.

Не се изненада, тъй като тази част на Бродуей, заключена между пет пресечки, се наричаше „Алеята на проститутките“. Ив показа значката си на униформения служител, който пазеше на входа.

— Лейтенант Далас.