Читать «Гола в смъртта» онлайн - страница 3

— Да, сър. — Той натисна официалния електронен печат върху вратата, поставен, за да отстрани любопитните, а после я поведе към асансьорите.

— Осемнайсети етаж — каза той, когато вратите се затвориха зад тях със свистене.

— Разкажете ми каквото знаете — Ив включи записващото устройство и зачака.

— Не бях пръв на местопрестъплението, лейтенант. Каквото се е случило на горния етаж, стои непокътнато. Вътре ви чака един колега. В осемнайсет нула три има убийство и по него се работи по „Код пет“.

— Кой съобщи за убийството?

— Не разполагам с информация.

Когато вратата на асансьора се отвори, той остана вътре. Ив излезе и се озова сама в тесен коридор и камерите за сигурност се наведоха към нея. Краката й стъпваха почти безшумно върху износения мъх на килима, докато се приближаваше към 1803. Без да обръща внимание на указателната табелка, извести за своето присъствие, като задържа значката си до нивото на очите за камерата зад шпионката и вратата се отвори.

— Далас.

— Фийни — Тя се усмихна, доволна, че вижда познато лице. Райън Фийни беше стар приятел и бивш партньор, който бе заменил улицата с бюро и висок пост в отдела за електронно разследване. — Значи в днешно време изпращат спецове по компютри.

— Искаха хем фуражка от върховете, хем най-доброто — устните му се извиха и по широкото, набраздено лице се появи усмивка, но погледът му остана мрачен. Беше дребен набит мъж с къси мускулести ръце и тъмноруса коса. — Изглеждаш уморена.

— Изкарах ужасна нощ.

— Подочух нещо. — Той й предложи един захаросан орех от плика, който обикновено носеше, като същевременно се помъчи да прецени дали е готова за гледката, която я очакваше в съседната стая.

За ранга си тя бе млада, едва на трийсет, с големи кафяви очи, които никога не бяха имали възможността да бъдат наивни. Светлокестенявата й коса беше подрязана късо — по-скоро за удобство, отколкото за стил, — но подхождаше на триъгълното й лице с изпъкнали скули и малка трапчинка на брадичката.

Беше висока, стройна и изглеждаше доста слаба, но Фийни знаеше, че под кожения жакет се крият здрави мускули. Беше умна и добродушна.

— Този случай е много деликатен, Далас.

— Разбрах. Коя е жертвата?

— Шарън Деблас, внучка на сенатора Деблас.

И двете имена не означаваха нищо за нея.

— Политиката не е моята стихия, Фийни.

— Сенаторът е от Вирджиния, крайно десен, от заможна фамилия. Преди няколко години внучката направила остър завой наляво, преместила се в Ню Йорк и станала лицензирана компаньонка.

— С други думи, проститутка — Далас огледа апартамента, обзаведен в подчертано модерен стил — стъкло и хром, на стените холограми с автограф, закътан бар в предизвикателно червено. Върху широкия екран на настроението зад бара се преливаха форми и цветове в хладни пастелни тонове.

Спретната като девица, помисли си Ив, и студена като развратница.

— Нищо чудно, изборът на жилище го подсказва.

— Поради политическия момент положението е малко по-деликатно. Жертвата е на двайсет и четири години, от бялата раса.

Ив само повдигна вежди.

— Как е умряла?

— Това е другият проблем. Искам сама да разбереш.