Читать «Гола в смъртта» онлайн
Нора Робъртс
Annotation
Във време и място, където техниката ръководи света, една непреодолима страст все още направлява сърцето.
Ив Далас, нюйоркско ченге, е по следите на безмилостен убиец. След повече от десет години работа в полицията тя е видяла всичко, което може да се види в нейната професия. Противно на всякакви правила обаче Ив се влюбва в Рурк, ирландски милиардер и главен заподозрян в случая, който тя разследва.
Дали Ив ще рискува, като предпочете обятията на мъжа, за когото не знае нищо, освен че без неговите ласки не може?
Нора Робъртс
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
Глава десета
Глава единайсета
Глава дванайсета
Глава тринайсета
Глава четиринайсета
Глава петнайсета
Глава шестнайсета
Глава седемнайсета
Глава осемнайсета
Глава деветнайсета
Глава двайсета
info
notes
1
Нора Робъртс
Гола в смъртта
Глава първа
Събуди се по тъмно. През процепите на щорите се прокрадваше избледняващият утринен здрач и хвърляше коси тъмни ивици върху леглото. Изпита усещането, че се събужда в килия.
За миг, докато се отърсваше от съня, остана да лежи там трепереща, впримчена. След десет години служба в полицията Ив все още сънуваше.
Преди шест часа бе убила един мъж и бе наблюдавала как смъртта пропълзява в очите му. Не за пръв път извършваше убийство, нито го сънуваше за пръв път. Научила се бе да действа решително и да отговаря за последствията.
Но всъщност детето не й даваше покой. Детето, което не бе успяла да спаси, защото не пристигна навреме. Детето, чиито писъци отекваха в съня й, примесени с нейните.
Цялото в кръв, мислеше си Ив, докато бършеше с ръце потта от лицето си. Такова малко момиченце, а толкова много кръв. Но тя знаеше, че трябва да престане да мисли за това.
Според стандартната процедура в отдела, Ив трябваше да прекара сутринта в залата за проверка. Всеки полицай, който беше стрелял с оръжието си и това бе довело до отнемане на човешки живот, задължително преминаваше през проверка на емоционалното и психичното състояние, преди отново да поеме задълженията си. Ив не гледаше сериозно на тези тестове.
Щеше да ги преметне, както бе правила и по-рано.
Щом се надигна, лампите по тавана автоматично промениха ъгъла си и осветиха пътя й към банята. Тя трепна, когато видя отражението си. Очите й — подпухнали от недоспиване, а кожата — бледа, почти като на труповете, които бе оставила на съдебните лекари.
Спря да мисли за това и влезе под душа, прозявайки се.
— Пълен капацитет, температура трийсет и осем градуса — каза тя, премести се и струята плисна право в лицето й.
Парата я обгърна и докато премисляше събитията от изминалата нощ, апатично се покри с пяна. Трябваше да се яви в залата за проверка чак в девет часа и през следващите три часа щеше да се успокои и напълно да заличи съня от съзнанието си.
Машината често долавяше и най-незначителните съмнения, дори следи от разкаяние, а това означаваше, че ще последва втори, и то по-напрегнат, тест с машините и работещите с тях техници.
Ив нямаше намерение да се откъсва от работата си за повече от двайсет и четири часа.
