Читать «Гола в смъртта» онлайн - страница 160

Тя се отпусна. Възбуден от победата си, той разкъса блузата й.

Усмивката му застина, когато тя заби юмрук в устата му. Кръвта закапа върху нея като топъл дъжд. Тя отново го удари, чу как изпука хрущяла на носа му и усети как бликна още кръв. Бърза като змия, тя се освободи.

И отново го удари — заби лакът в челюстта му, прасна го с юмрука в лицето, крещеше и ругаеше, сякаш думите й можеха да го наранят като юмруците й.

Не чу блъскането на вратата. Заслепена от ярост тя обърна Рокман по гръб, възседна го и продължи да го налага с юмруци по лицето.

— Ив. Мили Боже!

Рурк и Фийни едва успяха да я откъснат от Рокман. Тя размахваше юмруци и ръмжеше, докато Рурк не притисна лицето й към гърдите си.

— Стига! Всичко свърши! Свърши!

— Искаше да ме убие. Той е убил Лола и Джорджи. Искаше и мен да убие, но първо смяташе да ме изнасили. — Тя се отдръпна и избърса кръвта и потта от лицето си. — Това му беше грешката.

— Седни! — Ръцете му трепереха и лепнеха от кръвта, когато я остави на леглото. — Боли те.

— Още не. Но всеки момент ще започне. — Тя пое дълбоко въздух и издиша. Беше полицайка, по дяволите, и трябваше да се държи като такава. — Чул си предаването — обърна се към Фийни.

— Да. — Той извади носната си кърпа и избърса потното си лице.

— Защо, по дяволите, се забави толкова? — Опита се да се усмихне. — Изглеждаш малко разстроен, Фийни.

— Майната му. Толкова неща се случиха днес. — Той включи пейджъра. — Положението е овладяно. Трябва ни линейка.

— Не желая да ходя в болница.

— Не ти, хлапе, а той. — Той погледна към Рокман, който изстена.

— След като се съвземе, задръжте го за убийствата на Лола Стар и Джорджи Касъл.

— Сигурна ли си?

Краката й трепереха, но тя се изправи и вдигна якето си.

— Всичко съм записала — каза Ив и извади записващото устройство. — Деблас е убил Шарън, но в крайна сметка нашият човек е съучастникът му. И искам да бъде обвинен в опит за изнасилване и убийство на полицейски служител. Параграфи Б и Д.

— Дадено. — Фийни сложи записващото устройство в джоба си. — Господи, Далас, не приличаш на себе си.

— Предполагам. Разкарай го оттук, Фийни!

— Разбира се.

— Дай да ти помогна. — Рурк се наведе и хвана Рокман под мишниците. Изправи го и застана пред него. — Погледни ме, Рокман. Виждаш ли ме ясно?

Рокман избърса кръвта от лицето си.

— Виждам те.

— Добре. — Рурк замахна и юмрукът му се заби във вече подутото лице на Рокман.

— О-па! — подвикна Фийни, когато Рокман отново се свлече на пода. — Май не стои здраво на краката си. — Клекна и му сложи белезниците. — Момчета, можете да го изнесете. Задръжте линейката, докато дойда. Ще пътувам с него.

Извади плика за веществени доказателства и пусна пистолета в него.

— Хубава изработка, с дръжка от слонова кост. Обзалагам се, че можеш слон да убиеш с него.

— Нима? — Ръката й автоматично докосна рамото.

Фийни спря да се възхищава на пистолета и я хвана.

— По дяволите, Далас, ранена ли си?

— Не зная. — Тя произнесе думите почти като на сън и се учуди, когато Рурк откъсна ръкава на вече съдраната й риза.

— Хей!

— Куршумът я е одраскал. — Гласът му звучеше глухо. Той отново скъса ръкава и го използва, за да спре кръвта. — Трябва да я прегледат.