Читать «Гола в смъртта» онлайн - страница 158

— Само глупаците пропускат предоставените им възможности. След като си тръгнахме, му разкрих плана си. Използвахме връзките на Симпсън, за да окажем натиск и да получим информация. Жалко, че сенаторът ми каза твърде късно за дневниците й. Налагаше се да рискувам и да се върна. Но както вече знаем, тя ги бе скрила.

— Ти си убил Лола Стар и Джорджи Касъл. Убил си ги, за да прикриеш първото престъпление.

— Да. Но за разлика от сенатора, това ми достави удоволствие. От началото до края. Просто трябваше да подбера имената им и мястото на действие.

В този миг й беше малко трудно да се зарадва, че тя се оказа права, а не компютърът. Убийците действително бяха двама.

— Ти не си ги познавал! Изобщо не си ги познавал?

— А трябваше ли? — засмя се той. — Нямаше никакво значение кои са те. Интересуваше ме само едно — с какво се занимават. Курвите ме дразнят. Жените, които разтварят краката си, за да използват мъжките слабости, ме дразнят. И ти ме дразниш, лейтенант.

— А дисковете? — Къде, по дяволите, се бавеше Фийни? Защо дежурната част не нахлуваше през вратата й. — Защо ми ги изпрати?

— Харесваше ми как се въртиш наоколо като мишка, надушила сиренето. Жена, която си мисли, че може да разсъждава по мъжки. Аз те насочих към Рурк, но ти се поддаде на чара му. Много типично. Разочарова ме. Вълнуваше се, лейтенант, вълнуваше се от убийствата и от смъртта на онова момиче, което не успя да спасиш. Но извади късмет, който сега ще се обърне срещу теб.

Той се приближи до тоалетката, където го очакваше камерата му. Включи я.

— Съблечи се.

— Можеш да ме убиеш — каза тя, а стомахът й се сви. — Но няма да ме изнасилиш.

— Ще правиш каквото ти казвам. Всички го правят. — Той насочи пистолета към корема й. — Другите ги прострелвах първо в главата. Умираха моментално и вероятно безболезнено. Имаш ли някаква представа колко ще те боли, ако те прострелям с четирийсет и пет калибров в корема? Ще ме молиш да те довърша. — Очите му проблеснаха зловещо. — Събличай се!

Ив отпусна ръце. Щеше да изтърпи болката, но не й кошмара. И двамата не забелязаха как котаракът се промъкна в стаята.

— Решавай, лейтенант! — каза Рокман и подскочи, когато котаракът мина между краката му.

Ив се хвърли напред с наведена глава, използвайки ускорението на тялото си, за да го притисне до стената.

Глава двайсета

Фийни се забави на връщане от закусвалнята. В ръката си държеше половин соев хамбургер. Помота се около машината за кафе, като разговаряше с двама полицаи за подробностите около грабежите. Разказваха си различни историйки и Фийни реши, че може да изпие още една чаша кафе, преди да стане късно.

Едва не отмина кабинета си. Представяше си как седи пред телевизора със студена бира в ръка. Ако имаше късмет, съпругата му можеше да му отдели малко внимание.

Но той спазваше навиците си. Надникна в кабинета си, за да се убеди, че компютърът му е изключен. Чу гласа на Ив.

— Хей, Далас, какво те води… — Спря, когато огледа празния си кабинет. — Май много работя — промърмори той и отново я чу.